Големият или малкият град

Когато се родиха третото и четвъртото ни дете (едновременно), със съпругата ми решихме да се преместим от апартамент в София в къща в Банкя. Чист въздух, двор за игра, никакви забележки от съседи, колкото и децибели да излъчваме – все плюсове за голямо семейство с малки деца. После, четири години по-късно, се върнахме в София. Близост с детски градини и училища, магазинчета до входа, бензиностанции в квартала, богата среда за общуване – все плюсове за голямо семейство с поотраснали вече деца. В текста по-долу ще се постарая да сравня (плюсове, минуси, разходи) от личен опит живота в големия град с този в малкия (пренебрегвайки мнението, че Банкя е всъщност квартал на София).

Транспортът

Въпреки че се преместихме извън София, голямата част от ангажиментите ни останаха там. Отначало – само работни, но когато голямата дъщеря стана 8-и клас, се добави и шофирането до гимназията, като особено много ни измъчваше задължението сутрин да се пристига навреме за първия час.

И така, всеки делничен ден ни се налагаше да пътуваме до София и обратно. А понякога дори по два пъти – със съпругата ми си предаваме колата и децата, за да може и другият да действа по задачите си в София. Това може да те наведе на мисълта, че бензинът ни е бил голям разход. Да, но само донякъде. Възлизаше на малко под 200 лв. на месец. Което реално не беше много повече спрямо живеенето в София, тъй като пътят от Банкя до Люлин е около 15-20 минути, с отлична средна скорост и без светофари – т.е. при много нисък разход на гориво.

Това, което определено излизаше в повече, беше времето – поне около час и половина шофиране всеки ден над обичайното при живеенето ни в София. Плюс постоянната задължителна нужда от колата. Защото (край)градският транспорт не е никак добра оферта – освен смяната на два или повече автобуси (понякога плюс метро), може да падне голямо чакане на спирката заради доста разреденото разписание. За разлика от столицата, където можеш да се придвижиш често удобно и пеша, с помощта на трамвай или друг подходящ транспорт, стига да не ти е нужна колата за багаж и малки деца. Съответно така може да свалиш разхода и от платените зони за паркиране. И, да, такситата – също са плюс за София.

За децата

Откъм учебни заведения – детската градина в Банкя си беше доста прилична. И малката дъщеря я посещаваше, така че нямаме оплаквания. Същото обаче не мога да кажа за училището, където голямата изкара 6-и и 7-и клас.

Огромният плюс на живеенето (във връзка с децата) в Банкя беше, разбира се, дворът на къщата. Можеше да оставиш хлапетата да играят в двора, а ти да работиш на лаптопа или да правиш обяда, като само хвърляш по едно око през прозореца или поне ухо. Ако си родител, знаеш колко чудесно е, когато децата си имат забавления за по-дълго време, без да ти дуднат, че им е скучно. И без да откачат затворени между четири стени в апартамента, а ти да дебнеш времето и при показването на слънцето да бързате към детската площадка в квартала, та поне да хванете половин час преди дъжда. В къщата отваряш входната врата и сте на „площадката“. Затова пък откъм разходи може и да се увлечете – в двора има място и за пързалка, люлка, катерушка, къщичка, надуваем басейн и всякакви игри. Но си струва, според мен. А рождените дни на децата в двора са сред най-незабравимите им празнувания.

Битовите сметки

Разбира се, при интернета, цифровата телевизия, телефоните, СОТ-а всичко като планове и цени си остана почти същото. Едната съществена разлика беше, че трябваше да заменим топлофикационните услуги с такива на ток. Поставихме електрическо котле, на което много разчитахме да отоплява добре къщата – заради децата. Във всяка от четирите стаи монтирахме по един радиатор плюс лира на стълбището. И така, преди да запръска снега на първата ни зима в къща, се притеснявахме дали ще се отопляваме както трябва. Е, за щастие, всичко повече от наред – даже не се налагаше да използваме максималната мощ на котлето. И ни стана интересно какви ще са зимните сметки за ток. Още повече, като добавка към отоплението, водата я подгряваше бойлерът, а се събираха и десетина перални и още поне толкова миялни седмично, както и сушилня (о, лятото колко хубаво и бързо съхнеше прането на простора в двора – само преди прибиране трябваше да се изтупа хубаво, за да изпаднат заблудените щипалки). Най-високата зимна сметка излезе към 550 лв. През лятото електричеството ни струваше към 150, а през другите сезони – до 250 лв. месечно. Което, ако не се лъжа, бяха приблизително сумите и на съответните месечни сметки на тока плюс парното от софийския ни живот.

Това, което даваше разлика, най-вече през лятото, беше водата. Заради поливането на градината, играта на децата с маркуча, пълненето на надуваемия басейн, миенето на детските столчета за хранене на двора... Но макар и в пъти повече, като абсолютна стойност не беше кой знае колко – около 50-60 лв. месечно спрямо около 20 за София.

Домашните любимци

Когато живееш в къща с двор, кучето някак си изглежда задължително. Взехме си едно красиво малко бездомно пале, което явно имаше дядо някой английски пойнтер, защото приличаше много на тази порода и растеше с минути – на 4-5 месеца вече беше над метър високо. Но щом в Банкя имахме двор, размерите на кучето не бяха проблем. Как щеше да се побира в апартамента в София – това остана загадка. За съжаление, местната учителка по география го прегази и не се наложи да разберем.

Имахме и заек, гледахме го вътре в къщата, а наше удобство, спрямо същото задължение в апартамент, беше чистенето на клетката – на двора с маркуча. Дворът, където се намираха, колкото си искаш, парчета дърво за пилене на зъбите и ноктите на животинката, а при хубаво време децата организираха там групово тичане със заека.

Изобщо, по тази графа, плюсовете на къщата не са толкова от финансово естество, колкото от гледна точка на доста по-лесните грижи за домашните любимци. А разполагахме с ред други възможности за игра с (или само наблюдение на) приходящи животинки като котките на съседите, птичетата, кацнали в къщичките по дърветата ни, пухтящите таралежи, безбройните охлюви след дъжд и всякаквите други буболечки.

Храната

Когато живеехме в Банкя, квартални магазинчета или нямаше, или бяха с нередовно работно време (в зависимост дали човекът, в чийто двор е магазинчето, си е вкъщи), или без кой знае какъв избор на продукти. И така трябваше да слизаме с колата до центъра на Банкя, за да напазаруваме, или да го направим на прибиране от София. А ако си забравил да вземеш масло или ти липсва една глава лук – няма как да изпратиш някое от големите деца до магазина в съседния блок. За доставки до Банкя разчитахме само на няколко ресторанта от София, без особен избор на пицария или бургери.

От друга страна, наблизо живееше краварят Сашо. От него редовно си купувахме прясно издоено мляко, което можеше да се превърне я в съставка за супа, кекс или палачинки, я в кисело мляко, извара или масло. А Сашо продаваше също кашкавал, сирене и яйца, че понякога и телешко – на повече от приемливи за вкусна и чиста домашна продукция цени.

Дори и на шега не си помислихме да гледаме наши крави, но почти си бяхме взели няколко кокошки. Струваше ни се много романтично как, за да направим омлет, просто отиваме и взимаме няколко току-що снесени яйчица от полозите в градината. Бях проучил детайлно как да си направим кокоши трактор (мобилен кокошарник на колела, който местиш на различни места из двора), бяхме се свързали с баба-продавач на кокошки и прочие, но в крайна сметка не посмяхме да стартираме заради ангажимента с чистенето. Който, разбира се, не съществува при овошките. Винаги съм си мечтал за мушмула в двора, а освен нея насадихме няколко дръвчета – дюля, вишна, череша. Не всички успяха да хванат, но имахме заварените две кайсии, круша и ябълка, както и голямата череша на съседите. Малинаците, капинакът и касисът бяха любими спирки из двора за децата. Със зеленчуците не ни се получиха много добре нещата, но удоволствието от макар и малкото, което се е родило в градинката, е огромно. А лехите с подправки на съпругата ми бяха много успешни, включително годжи-бери-то. Да, някои такива може да си посадиш и в саксии на терасата на апартамента, но не е същото сякаш, нали.

Поддръжката

Това, което определено изискваше доста разходи и време, беше самата поддръжка на къщата и двора. Вярно, далеч от големия град, в стаите на къщата почти не се събираше прах. Но се чистеше след почти всяко влизане отвън. Поддръжка на котлето; грижи за покрива; я, виж ти – гнездо на оси на тавана; градушка е надупчила мрежите на прозорците; не най-приятната миризма от банята при повече дъждове; като цяло – в къща не си толкова предпазен от природните влияния, колкото в апартамент, сгушен между останалите жилища в блока.

По-голямото предизвикателство за поддръжка от къщата обаче беше дворът. Особено пролет-лято-есен. Редовно косене на тревата, плевене, подрязване, садене, разкопаване на земята и какво ли още не, когато искаш красив двор, пълен с цветя и хубавини.

Зимата имаш май само едно задължение към двора. Чистенето на снега. В нашия случай беше добре, че точно пред къщата минаваха автобусите – т.е. асфалтиран път, който се почистваше редовно от общината. Така ни оставаха едни никакви си 2-3 метра от колата до почистения път, както и пътечка от къщата до колата. Това означаваше не повече от 30-40 минути сутрин за чистване на снега. Което обаче, заклевам се, си е чудесна сутрешна гимнастика, доста ободряваща. За три зими имахме само един случай, в който не можахме да качим колата до къщата и тя пренощува 50-ина метра по-надолу по улицата. Но пък в София помня една зима, през която няколко дни съседите от целия блок едва отхвърляхме снега от двора на гаражите и пак не всички успяваха да си изкарат автомобилите.

Общуването

Докато се местихме в Банкя, бяхме много ентусиазирани как ще си каним абсолютно всеки уикенд гости – децата ще си играят на двора, възрастните ще си бърборим, ще си пийваме биричка и ше си печем какво ли не на барбекюто. Ще можем да се разходим из близката гора за гъби, диви ягоди или просто така. Е, не се получи точно така. Станахме социално лениви. Не ни се ходеше на Витоша или на друго място с природа и чист въздух, защото разполагахме с такова „под ръка“. Беше много трудно да ни изкараш от Банкя да идем където и да е, след като цяла седмица сме шофирали до София и обратно. Гости канихме все по-рядко (поне успяхме да организираме няколко рождени дни, ако не друго), а понякога трудно направените уговорки отпадаха заради дъждове или студове през уикенда. Докато не ни натежа липсата на контакти, на това да излезем на улицата и да срещнем тълпа всякакви хора, или дори просто да ни цъфнат на вратата съседи, които да ни направят проблем, че излъчваме нетърпимо високи децибели.