Би ли позволил на своето дете да си изкарва собствени средства? Аз лично – „да“, щом не става дума за експлоатация в азиатски цех и щом ангажиментите са добре преценени спрямо възможностите. Защото когато едно дете успее да си заслужи определен доход (дори и съвсем скромен), то получава чудесен урок по лични финанси. Ако и ти смяташ като мен, може да прочетеш примерите по-долу, на които съм бил свидетел или съучастник. Занимания, които освен да донесат приход за детето, помагат за неговата бъдеща самоувереност, самостоятелност и реализъм.
Омръзналите играчки
Често човек, включително и когато е дете, притежава куп вещи, които не му трябват. Не говорим за тежките случаи, при които се работи с психолог или се прави приятелска интервенция с подход „Хайде да разделим всичките ти вещи на три купчини – такива, които те обичат, такива, които те харесват, но предпочитат да си останете само приятели, и такива, които те мразят“. Говорим за случаите, в които детето спокойно би се разделило с някои предмети.
Нека хлапето реши кои негови играчки, кукли, пъзели, книги, дискове с филми и други такива вече не са му интересни (разбира се, добре е те да са сравнително запазени). Може да го помолите да ги раздели на две купчини. Едната са играчки и вещи, които то би дарило (на теб се разчита да ги занесете на някое от специалните за целта места). В тази купчина може да има и дрехи. И друга купчина, която е за продаване. В нея като нищо може да има „съкровища“ за други деца. Дори да се продадат на символична цена, това не е никак лош приход за едно дете. Как да стане?
Един вариант е всички в семейството да направите гаражна разпродажба (виж статията ни по темата Гаражна разпродажба като по филмите, в която да се включи и детето. Нека то самò определи цените на своите вещи. И, разбира се, приходите от тях да са изцяло за него. В зависимост от възрастта, хлапето може да участва в писането на обяви и/или разлепването им в квартала. Голямата ни дъщеря, заедно с нейна приятелка, беше организирала разпродажба, а част от мотивацията за посетителите/клиентите беше (обещаната и в разлепените листчета с обяви из квартала) безплатна домашна лимонада, която направиха сами.
Останалите от разпродажбата вещи може да ги снимате (заедно или само детето, ако е по-голямо) и да ги качите в някой подходящ уеб сайт като OLX или Bazar.bg. Ако детето има нужда, добре е да му съдействаш за куриерските пратки.
Работа при мама и тате
Често може да видиш деца да помагат на родителите си в техния ресторант или магазин. Според възможностите им, разбира се. Каквото и да работиш, в каквато и сфера, за детето ти ще е винаги интересно да е наоколо (е, при професии като полицай, хирург, пилот не е напълно възможно). Един от най-удачните начини да го научиш да се труди, да полага усилия, е ако го правите заедно. Още повече в област, в която то ще се чувства по-голямо. А още по-добре, ако може да ти е и от полза и на теб, родителя.
В издателството за детски книги, което имаме със съпругата ми, въвличаме често и децата ни. Било то в занимания, свързани с ръчен труд (сглобяване на комплекти игри и опаковане на пратки при по-големите, подаване на книгите и лепене на стикери „Чупливо“ върху пратките при по-малките) или с участие на събитията за представяне на нови книги (водене на определени игри с по-малките деца, подаване на торбички за книгите при покупките). И впоследствие си получават съвсем честно изкаран хонорар. Освен заработените пари за децата е много важно, че им се доверяваш за отговорни задачи, че ти помагат в истинска работа и се справят.
Стратегическо харчене на джобните
Спестяването от наличния бюджет не е съвсем като чистото изкарване на пари, разбира се, но ако на детето му е хрумнало да си купи нещо (и не му се чака до Коледа) е добре да разчита и на спестяване. Да не говорим колко научава от самия процес.
Тръгне ли на училище, детето обикновено започва да разполага с джобни. Собствени пари. Давани срещу нищо (или както казваше малката – заплата за ученик). Редовен доход! Левчета, изплащани на ден, на седмица или на месец. И вече всяко дете се чувства малко по-пораснало.
Дори дневните да са само 2 лв. (разумна сума според мен за дете в първи-втори клас, независимо от семейните възможности), има какво да се направи.
Преди няколко години голямата дъщеря често си купуваше неща, за които не ѝ бяхме давали пари. Когато се поинтересувахме как така, се оказа, че последните седмици си спестявала абсолютно всички дневни. Това не би бил най-добрият съвет от родителска страна, но може да предложиш други идеи на малчуганчето.
При много деца една част от джобните отиват за шишенце с изворна вода, което в училищната лавка е около 1.00 – 1.20 лв. Поговори с хлапето. Може да си купува от кварталния магазин шишенца вода и да си я носи от вкъщи – тогава цената ще е 0.50 - 0.60 лв. Така за един месец може да си спести около 10-12 лв. само от хода с водата. Друг вариант е да му купиш (или то да си купи) качествено шише за вода (около 15 лв. е) с филтър при гърлото и вкъщи да си налива вода за училище директно от чешмата.
Първокласниците пък са достатъчно големи, че сами да могат да си приготвят предварително вкъщи сандвич. Така не само ще могат да спестяват от джобните, а и ще се хранят по-качествено (всички родители знаем какво е положението в лавките).
Умна главичка, сръчна ръчичка
Ако на малкото му е интересно да майстори разни неща като феи, картички, бижута, играчки, и други подобни – то може и да ги продава. На познати, роднини и приятели, но и дори на непознати.
Когато беше на 12, голямата ни дъщеря си направи страница във фейсбук, нарече я Сладолед. Там постваше снимки на изработеното от нея и, нямам никаква представа как, успя да натрупа точно 1126 лайка на страницата си. А имаше и продажби – да, повечето чрез познати на нас, родителите, но все пак продажби. После реши да я закрие, за да създаде нова. Сега е на 14, учи специалност Детски играчки и отскоро създаде собствен герой – Тинно (лакомо чудовище, което може да учи по-малките деца на полезните и вредни храни). Именно на него е посветена новата ѝ страница – https://www.facebook.com/TinnoToy. Сама си прави всичко – от избора и купуването на платове, през шиенето, до постването във фейсбук. И от време на време си изкарва по нещо, а ние с майка ѝ се гордеем с нея заради проявената инициативност и креативност.
Така че ако детето ти го влече някакво занимание, свързано с ръчна изработка, което би било оценено и от други хора, може да го окуражиш. Дори не е нужно в началото това да се прави с идеята за продажба. Важното е детето да има желание да се занимава и да изпитва удоволствие от това. Но ако си направи фейсбук страница, на която да споделя творчеството си, никак не е изключено в един момент самите посетители да попитат за нещо дали се продава.
Другите домашни задължения
За всяко дете, духнало на последния си рожден ден поне четири свещички, е препоръчително и дори здравословно да му бъдат назначени домашни задължения на дневна база. Според възрастта и възможностите. Дали да си оправя леглото и да поддържа известен ред в стаята си или да оправя мръсната миялна и да простира собственото си пране – родителите решават и следят за изпълнението им. Не е най-добрата идея да му се плаща за основните му задължения. Защото то, като част от вашето семейство, получава немалко и затова е длъжно и то да даде нещичко.
Но може да предложиш да помага с допълнителни занимания. Понякога, не всеки ден. И има логика вече те да са хонорувани. В идеалния случай е добре да обясниш тази опция на детето, а то да даде идеи какво би свършило, което да е изгодно и за вас, големите.
Малката ни дъщеря предложи да изхвърли боклуците от колата, за което получи хонорар 5 лева, а сред цялото бляк си намери монети за общо 3.60 лв. За работа около 15-20 минути 8.60 лв. е нелоша доходност не само за дете, а и за един възрастен – при същата ставка това прави около 5 500 лв. за стандартен работен месец (не че е най-приятната заетост, поне не в нашата кола по онова време).
Голямата пък си измисли почасов бейбиситинг. За да сме можели ние, родителите, да си починем малко. Първите два часа седмично гледане на момчетата беше безплатно, а за всеки следващ час ѝ плащахме (сама си определи цената).
Макар това да са били само отделни проблясъци, а в останалото време да не им се занимава с подобни дейности, пак е от полза за всички.
Та когато не ни се получава с примери като горните, сделката е проста – детето (добре е да е над 7) да отскочи до магазина отсреща за няколко продукта, а в рамките на добрия тон е рестото да остане за него.
И накрая, една лоша идея: даване на пари срещу хубави оценки в училище
Зловеща практика, според мен. Която принуждава детето да учи самоцелно, за шестицата, без значение как е изкарана и дали има реално знание. И това е само повърхностният слой от последиците ѝ. На фона на абсурдите в образователната ни система (подходът при преподаване, методите на оценяване, обемът материал, който се изисква) би било добре детето да е максимално освободено от очаквания (и наши, и негови собствени) за задължителни шестици. А най-чудесно ще е, ако детето изгради собствени критерии за успех, а постигането му да приема за достатъчна награда.
