Прекият път към твоето кариерно израстване (част 1)

Целта ми никога не е била да основа компания. Може би, защото бях пряк свидетел на саможертвата на родителите ми и трудностите, през които те преминаха като предприемачи.

Преди 11 години моята мечта беше да стана топ експерт в голяма корпорация. Някой, който ще е сред най-добрите в своята сфера и ще получава съответното много добро възнаграждение.

Дългосрочната цел, която си поставих, беше 10 години след началото на кариерата ми да получавам заплата от 7000 полски злоти (около 3200 лв.).  

Нещата обаче не вървяха съвсем по план. След първите 3 години, усилията ми да се превърна в уважаван експерт, ми донесоха мениджърска позиция от средно ниво.

Още 2 години по-късно вече бях CFO (главен финансов директор) на местното представителство на една от най-големите международни финансови институции. Заплатата ми вече надхвърляше 3 пъти поставената цел. И всичко това само за 5 години. 

Как го постигнах? Естествено, с много работа. Но само това не е достатъчно. По пътя си срещнах много хора, които влагаха не по-малко усилия от мен, но нямаха моя успех.

Да работиш много е лесно. Ако обаче целиш бързо кариерно израстване, ти трябва съвсем различна стратегия. В тази статия ще споделя някои от уроците, които научих по време на професионалното си израстване. 

I. Намери своето призвание

След като завърших университета се чувствах объркан. Според дипломата ми, бях експерт по управление на компании. Теоретично погледнато бях готов да започна работа като CEO на голяма корпорация. Реалността беше друга – единствената опция пред мен беше работа със стартова заплата от 800 злоти.

През последната година от обучението ми бях започнал нископлатена работа като консултант във фирма, подготвяща документите на кандидати за финансиране от ЕС. Работата беше интересна, но стресът от кратките срокове беше прекалено голям. Имаше случаи, в които се налагаше да работя без почивка 2 поредни денонощия! И то за жълти стотинки. Напуснах. 

За кратко работих за родителите си, след което, в момент на отчаяние, заминах за Лондон без конкретни планове. За един месец смених няколко работни места като сервитьор, преди да получа предложение за същата длъжност в луксозен хотел. След като го приех, заплатата ми скочи до заветните 7000 злоти.

В интерес на истината сумата не беше много над стартовата заплата в Лондон по това време. Важното е, че мисията беше изпълнена? Не точно. Парите бяха повече от добри, но моята цел беше да ги изкарвам като уважаван експерт. Беше време да си задам три много важни въпроса: 

1. Какво обичам да правя?
2. В какво съм наистина добър?
3. Кой би платил за тези мои умения?

Искрено се вълнувах от финанси, капиталови пазари и финансови анализи. Бях добър с ексел. Изпитвах искрено удоволствие от наблюдаването и анализирането на финансовите пазари. Кой би платил за това? Банките, разбира се. Осъзнах какво е моето призвание и си поставих конкретна цел – да започна работа в банка. 

II. Преследвай мечтаната работа

В началото на ноември потеглих обратно към Варшава, където започнах да кандидатствам за свободни позиции в банковия сектор, отговарящи на моето призвание.

През първите 2 седмици получих 2 покани за интервю. Завладян от оптимизъм, се изнесох на квартира и отказах предложение за работа, тъй като бе в сферата на счетоводството, а не в мечтаните финанси. 

Последва ужасна тишина. През следващите 3 месеца не получих нито един имейл от работодател.

Постоянното натякване на майка ми, че всички добри позиции са вече разпределени между силните на деня във Варшава, допълнително намаляваше увереността ми.

Започнах да се отчайвам. Усещах, че наближава моментът, в който трябва да понижа своите очаквания. Междувременно продължавах неуморно да изпращам CV‑та за стартови позиции за работата-мечта. 

През февруари телефонът ми отново започна да звъни. Едновременно получих 2 много добри предложения от големи банки. Едното имаше много добри финансови условия, но другото беше по-близо до това, с което исках да се занимавам.

След опита ми в Лондон, този път реших да не поставям парите на първо място.   

III. Мотивацията отваря врати

Позицията, която преследвах, беше анализатор в бюджетния отдел. В процеса на кандидатстване осъзнах, че не отговарям на едно от основните изисквания за тази позиция – не владеех компютърния език, използван за попълването на отчетите.

Когато получих покана за интервю, се втурнах към най-близката книжарница, за да купя всичко по темата. През следващата седмица четох усилено. По време на самото интервю стана ясно, че съм стигнал до финалната права, заедно с още двама кандидати.

Основната ми слабост беше точно липсващото умение. Интервюиращите бяха много учудени, когато ме чуха да казвам „Мога да го науча за седмица!“ Те бяха убедени, че това е абсолютно невъзможно, но решиха да ми дадат шанс, впечатлени от силната ми мотивация. Оставаше да докажа, че държа на думата си.

Това, което те не подозираха, беше моята преднина от 7 дни, през които аз вече сериозно се занимавах със сложната материя. Макар и не с перфектен резултат, седмица по-късно се справих с теста, който ми бяха приготвили.

Получих работата. До ден днешен си спомням еуфорията ми, когато ми съобщиха, че съм назначен. Бях с една крачка по-близо до мечтата си. 

IV. Да работиш мечтаната работа

През първият месец на новото работно място имах възможно да обиколя и да се запозная с работата на всички отдели в банката. Аз обаче нямах търпение да се захвана с финансовите анализи.

Когато това най-накрая стана, вече бях напълно убеден, че винаги съм искал да правя точно това. Изгарях от желание да науча всичко по темата, а всичко останало ми се струваше безкрайно скучно. 

Почувствах се в свои води още от първата седмица, в която застъпих на моята позиция. Тя изискваше много работа, дисциплина и креативност. Налагаше се да работя извънредно, но това не представляваше проблем за мен, тъй като наистина обичах това, което правя.

Уикендите и останалото си свободно време посвещавах на подготовка за специализирани професионални сертификати (CIMA), с които да увелича познанията си по финансовите въпроси.

Истински се забавлявах и кипях от енергия. Като следствие от това се превърнах в ценен за компанията кадър:

• Приемах всички нови задачи и проекти с ентусиазъм и позитивна нагласа.
• Резултатите от работата ми бяха впечатляващи – през цялото време се стараех да правя нещата по-бързо и качествено.
• Комуникирах активно с останалите отдели и всеки ден научавах нещо ново за компанията.
• Не пропусках възможност да разширя влиянието на моята длъжност и отдел, отвъд определените рамки.
• Стараех се всеки път да надминавам очакванията на моите шефове, което повишаваше и техния авторитет в компанията.

С непрекъснатото приемане на нови предизвикателства, позитивната ми нагласа и впечатляващите резултати, повишенията следваха едно след друго. Само 2 години по-късно вече бях старши експерт. 

Виж и продължението.