Общ или отделен бюджет

Блог / Бюджет

Кой купува сиренето, когато „аз” и „ти” станат „ние”

9 ноември 2016 / 3 мин.

Той и тя се срещат. Очите блясват, бузите – поруменяват. И идват нахалните пеперуди в стомаха, които не позволяват на мозъка да си върши работата. Любов, какво да правиш!

След известно време той и тя, решават, че не могат един без друг, затова заживяват заедно и всеки от тях започва да говори за себе си в множествено число. Чудно!

Интересно как само след няколко години при много двойки тази съвършена идилия се подменя от една хронична истерия. За караниците говоря. И не мога да не отбележа, че любима тема за семейните скандали са… парите. Затова си мисля, че е добре да видим какво става с тях, когато „аз” и „ти” станат „ние”.

Вариантите не са безкрайно много…

Подобно на телата и фамилните имена парите също могат да се слеят!
Аз изпразвам джобовете си на масата, ти – също. И виждаме с какво разполагаме. Моето е и твое, твоето и мое. Заедно сме богати. И заедно – бедни. Нещо като комунизъм?!

Ако парите ни стигат, всичко е наред. Но ако не стигат? Тогава кой е виновен, а?

Тъй като търсенето на виновния е традиционно занимание в българското семейство, това финансово поведение може да даде твърде много поводи за разправии, включващи поне двама виновници, безброй тънещи в мъгла обстоятелства и едно сирене, което вместо да присъства в чинията на детето, си стои на рафта в магазина.

Хем даваш всичко, което имаш, хем пак за нищо не стига. А като си беше сам, ти стигаше, нали? Бързо да избодем очите на партньора, който очевидно е хрантутник, неспособен да печели пари.

Мисля, че абсолютното сливане на парите не е добра идея, защото:

  • Губиш своята финансова независимост
  • Един от двамата се чувства непълноценен
  • Един от двамата се чувства използван
  • Всички се чувстват недооценени
  • В трудна финансова ситуация не можеш да разчиташ на подкрепа от партньора – той вече е дал всичко, което е имал.

Сърцето ми може и да е твое, но парите ми не искат да имат нищо общо с теб!
Всеки от вас си печели по нещо, което си остава достояние само на собствения портфейл. Ми, да, аз съм си ги изкарал тези пари! Само мои са си! Този модел има два варианта за реализация – дружелюбна и вражеска.

При дружелюбния вариант всеки от вас с готовност, но абсолютно хаотично плаща каквото му попадне в полезрението – я ток, я кабелна, я сирене. И нещата звучат горе-долу приемливо (макар и с две буци  сирене в хладилника). Това обаче е възможно при двойки, в които и двамата партньори печелят достатъчно.

При вражеския вариант (при хора, които не печелят достатъчно) обикновено системно се случва една игра на нерви, при която сметката за тока се оставя разголена на видно място вкъщи, за да могат всички да забележат, че срокът за плащане изтича след три… два… един ден.

И после в тъмното единият от вас вади светкавично портфейла си, като самия Джон Уейн, и разстрелва сметката в най-близкия клон на EasyPay (с парите, които се е надявал, че е заделил за лични нужди). А после вижда сметката и на флегматичния си партньор. 

- Ти защо не я плати?
- Мислех, че ти ще я платиш!
- Аз я платих миналия месец!
- Не е вярно! Аз я платих миналия месец!
- Я да си #(#*(&*&#(#*)!

Даам, този модел определено може да ви скара. Не го препоръчвам и защото:

  • Да се бориш за абсолютна независимост в рамките на близко партньорство е пълна глупост – невъзможно е и не е редно.
  • Трудно ще контролирате ежемесечните харчове за общото жилище, изхранване и… семейство.
  • Създава предпоставки за обърквания, дублиране на покупки, неяснота относно задълженията на всеки. Изобщо – пълен хаос, който поглъща повече пари, отколкото трябва.

Аз имам и за теб!
Това е моделът, при който единият от партньорите има значително по-високи доходи и поема с лекота всички финансови нужди на цялото семейство. Обикновено това е мъжът, но все по-често се случва да бъде и жената.

Звучи много готино да се ожениш за милионер, нали? И в хладилника сиренето да е винаги в индустриални количества, на 58-ия рафт – точно между трюфелите и черния хайвер.

Ех… Ако си мислиш, че няма да платиш за това сирене обаче, дълбоко се лъжеш! Ще си платиш и още как! И не само ще ти излезе солено, но и през носа.

Богатият партньор, който те издържа, някак винаги ще има право да казва последната дума, да изисква от теб послушание, отстъпчивост, повечко компромиси и други тъпи евфемизми, които маскират думата „притежание”.

Защото ти ще се превърнеш в притежание на партньора, който може да си купи какво ли не – включително теб.

Доста неприятен модел, мен ако питаш. Дори когато се случва на някой екзотичен остров в един от най-скъпите хотели. Ето защо:

  • Единият партньор става ленив по отношение на работата и не се реализира.
  • Единият партньор е напълно зависим от другия.
  • Единият партньор губи уважението си към другия.
  • Във връзката се намесват по брутален начин понятията „контрол” и „власт”. Няма равнопоставеност – нито по отношение на парите, нито по отношение на каквото и да е.

Както винаги истината е някъде там – между първа и трета точка, но не и във втора.
Хубаво е партньорите да запазят известна финансова независимост. Да заделят част от приходите си лично за себе си – да имат спестявания и да могат да посрещнат своите специфични нужди, които понякога е унизително да бъдат споделяни (камо ли обсъждани) с когото и да е (дори с партньора).

Необходимо е обаче партньорите да си дават сметка, че допускайки някого толкова близо до себе си, животът им не може да остане същият. На този някого трябва да му е приятно, комфортно. А това често пъти означава, че трябва да направиш компромис. За човека срещу теб важи същото.

Партньорството е именно това – да играете заедно, да танцувате заедно, да сте в един отбор. На равни начала и с равни отговорности.

Разбира се, понякога животът е мрачен и е възможно партньорът ти да загуби работата си, да се разболее, да се депресира. Тогава е нормално ти да му помогнеш, да поемеш част от неговата функция. Но само докато си стъпи на краката!

Мисля, че идеалният модел, за да ви излезе точна семейната сметка, би означавал:

  • Да изчислите сумата, на която възлизат месечните разходи на вашето домакинство, така, че взимащият по-малка заплата да не я дава цялата полза роду, а да остава прилична част и за него самия.
  • Да разделите получената сума на две и всеки от вас да осигурява едната половина. Например – ако Той взима 2000 лева, а Тя – 800, семейният бюджет трябва да е неповече от 1000 лева. За да може Тя да остане с едни 300, с които да се чувства човек (или поне да опита).

Но това може да означава, че ще се наложи да купуваме по-евтин препарат за пране? Или по-смотано кисело мляко?

Да, точно това означава! И по-добре го направете вместо единият да драпа към предишния си начин на живот, когато си е купувал мерцедеса на киселите млека. Вече никой от вас не е сам – за добро и лошо.

А според мен си струва пуловерът ти да мирише на Bonux, щом има кой да го прегърне, когато си го облечеш...


Струва си да кажеш и:

Потребителски кредит

Условията ни често са по-добри
от тези на банките.