Спестявай като предприемач (част 1)

Когато ме питат с какво се занимавам, се представям като предприемач и винаги предизвиквам интерес у отсрещния.

И как иначе - звучи секси, нали? Ами, ... не е. Секси е предприемаческата мечта, която филмите ни продават. А по-мързеливите от нас бързат да я "купят", точно защото звучи секси.

Предприемачеството (a.k.a. собствен бизнес) има две измерения:

Как си го представят хората

Сам си си шеф, разни акселератори ти дават пари на тепсия, купуваш си Мак-ове, айфони и нова кола, за да те взимат на сериозно големите клиенти.

Как изглеждат нещата за един начинаещ предприемач като мен

Още работиш по 8 часа на ден, никакви акселератори не се интересуват от теб, нямаш пари за Мак и нов айфон, а големи клиенти нямаш, че да те взимат на сериозно... Не ме разбирай погрешно, чувството да правиш нещо свое е страхотно. Просто свободата, парите и клиентите идват след 1-2-3 години усилен труд и 18-часови работни дни и аз съм наясно, че още съм в началото на надпреварата.

Защо предприемачеството за мен се оказа различно от напудрената му "small talk" версия

Пари трябва да си изкараш или да спестиш. Всъщност, и двете.

На хиляди стартиращи предприемачи ни се налага да работим от 9 до 6, за да има с какво да напазаруваме (сами) и какво да сготвим (отново сами) за семейството си вечер. Как успяваме в оставащото време между работата, приятелите, семейството, тук-там някое хоби (при мен музиката) и малко спорт да движим нещо собствено, само ние си знаем.

И все пак, многото работа не е проблемът. Проблемът е, че всеки нов бизнес се нуждае от стабилни инвестиции. Затова ще поговоря и в следващите две статии.

Моят бизнес е моята марка за мъжки аксесоари J.Griffin.

Покрай нея имам два блога (milanoff.com и самият j-griffin.com), които обичам не по-малко от самите аксесоари, защото ми помагат да нося стойност и вдъхновение на много хора като мен.

Тези три неща ми костват много време, усилия и пари, поради което ми се наложи да излизам по-малко, да приоритизирам ангажиментите си и най-вече да управлявам финансите си много по-прецизно, включително да спестявам по-правилно. Първо ще ти разкажа за разходите, а после за самата финансова дисциплина.

Какво включват разходите ми

1. Писане

Всеки от двата ми блога има нужда от поне 2 статии седмично, за да не слиза от радара на хората, на които се опитвам да помагам. Една статия отнема от 2 до 4 часа работа, за да се базира на проверени факти, да изглежда добре, да има подходящи снимки и уместни външни линкове. Като копирайтър и маркетолог бих могъл да прекарвам това време в консултиране и писане за min. 50 лв./час. Така че 2 блога х 2 статии седмично х 2 часа на статия х 4 седмици = min. 1 600 лв./месечно. Но да кажем, че пропуснатите ползи са наполовина = 800 лв./месец.

2. Редакция

Щом е готова, статията има нужда от преглед и редакция. За целта, или аз отделям 30 мин. да я прегледам, или някой ми помага. За съжаление, приятелите на заетите хора също са заети. Затова мога да си платя (min. 5 лв./статия). Дори без да смятаме инвестираното време в "кастинг" за хора, склонни на такава цена, 2 блога х 2 статии седмично х 4 седмици = 80 лв./месец.

3. Снимки

Към всяка статия има снимки, които "дозират" и облагородяват визуално текста. Без тях просто никой няма да дочита статиите. Имам три варианта:

• да снимам сам (отнема време и изисква умения)
• да наема човек (приятелите ми с камери не са на линия 4 пъти седмично)
• да ползвам снимки от интернет

В последния вариант има безплатни опции като pexels.com, но там няма всичко. В Google има, но за добро или лошо, не можеш да изградиш сериозен сайт на основата на снимки с чужди авторски права. Така че инвестираш едни 200 лв. месечно. 2 блога х 200 лв. = 400 лв./месец.

На този етап и пилетата ми се чудят как си плащам сметките:

Но това не е всичко.

4. Програмиране

Wordpress е безплатен, но безплатните бъгове към него правят тотален Кил-Бил на сайта ти, по-често от колкото ти се иска. Без намесата на програмист си за никъде. За да потвърди теорията ми, j-griffin.com крашна и отново ме остави без лого (за 12-ти път). Ако по времето, което го посетиш, логото е на мястото си, значи някой колега отново ми е направил услуга (безплатни услуги няма) или съм си платил за фикса. Иначе за програмиране давам едни 100 лв./месец.

5. Разпространение

Идва най-хубавото - необходимостта да си плащаш, за да разбират читателите ти какво имаш да им кажеш. Днес някои мои постове имат по 20 коментара, 15 лайка и 4 споделяния във Facebook и са достигнали до под 100 души от собствената ми аудитория от 1 400 читатели. Слагам 5 лв. за "спонсориране" на поста и хоп - излизам на стената на 1 000-2 000 души. Удоволствието да рекламирам във Facebook, за да разбират за статиите ми собствените ми читатели ми струва около 100 лв./месец.

6. Разходи по марката и аксесоарите

Тук е дълга и широка, но дизайни, производство, опаковки, снимки, дистрибуция, реклама и т.н. ми струва допълнително поне 500 лв./месец.

7. Други

В заключение ще сложа разходите за SEO (оптимизация на статиите за търсачките), дизайн на снимки / графики / корици / бюлетин и т.н. Това аз правя сам, защото иначе би ми струвало поне 200 лв./месечно.

Една проста сметка на салфетка показва пропуснати ползи и разходи над 2000 лв./месец, конкретно в моя случай. Ако сметнем само директните инвестиции в марката и блоговете, това пак са >1 000 лв./месец.

И не съм само аз. Една приятелка ми разказа как е инвестирала 10 000 лв. от трудно спестените си пари в собствен онлайн проект, който след 2 години труд е продала само за 4 000 лв. Ако не си ОК с такъв риск, няма смисъл (на този етап) да се захващаш с нещо свое. Това не значи, че от теб не става предприемач, а че имаш да работиш по по-важни неща: смелост, самоувереност, разширяване на зоната ти на комфорт.

Аз съм се примирил с рисковете и негативите. Но ако не планирам добре разходите си и не спестявам правилно, ето как изглежда портфейла ми 4 дни преди заплата:

Вече не е секси да си предприемач, нали :)

Тази статия обаче е само подготовката към по-важната втора част по темата, в която ще ти разкажа как избягвам подобен остър паралипсис ("липса на пари"). Как успявам да спестявам и планирам разходите си, така че да ми остават достатъчно и за инвестиция в бизнеса и блоговете ми.

С нея искам да разбия мита, че ти трябват много средства, за да започнеш нещо свое. Чувам го като оправдание всеки ден от способни млади хора. А ето ме мен - доказателството, че ако нямаш богати родители, става и с финансова дисциплина. Съветите в част 2 на тази статия ще са полезни и на теб, без значение дали развиваш нещо свое, или просто искаш да спестиш пари за почивка извън България.

Защото да живееш в България има много предимства... Но си е малко страшно, ако нямаш добра финансова култура.