Когато печеля, спестявам. Когато спестявам, печеля.

В началото на тази година, подобно на много други хора, си дадох обещание. Моето обещание, за разлика от на много други хора, беше свързано с подобряване на финансовата ми култура. До този момент нещата при мен стояха така – колкото имам, толкова харча. Придържах се към това поведение, защото приходите ми бяха винаги недостатъчни, за да покрият нормалните нужди на мен и моето семейство. Затова твърде често ми се случваше да не мога да реагирам на някоя изненадваща ситуация дори с 20 лева. Да, 20 лева!

От януари тази година си обещах 20% от всеки мой приход да бъдат за мен – спестени, стаени, скрити, няма ги. Ще си стоят и ще се трупат, ще ми дават спокойствие, че имам на какво да разчитам в напрегнат финансово момент. Теоретично звучеше добре, но се ужасих как ще лиша домакинството от тези 20%! Ужас! Не, не, не мога да си го позволя. Как ще спестявам, при положение че и без това парите едва ми стигат. Пък 20% не са никак малко. Все пак реших да опитам. И не мога да ти опиша колко лесно и естествено започна да се случва всичко! 20% от всеки мой хонорар оставаха скрити в едно ново синьо портмоне, което дори не се намира вкъщи, а на моето работно място. И, знаеш ли, никой не усети, че у дома влизат 20% по-малко!  Вече цели два месеца. Всичко това ме наведе на разсъждения:

Какво ли съм купувала с тези 20%, че сега изобщо да не ни липсва?

Наистина – къде са отивали през цялото време тези пари? Представа нямам! Но по всичко личи, че са били давани за покупката на нещо, от което не се нуждаем. Или най-малкото – за нещо, без което можем да минем. Може да е нещо като 3 килограма банани вместо 2. Нещо като тоалетна хартия със звездички вместо с облачета. Или пък нещо като пица за цялото семейство (6 човека) вместо купуване на продукти за изхранване на всички ни в продължение на три дни. Нещо като три талона за зелена зона вместо паркиране в по-отдалечена, но  безплатна, точка на града. Кой знае.
Съветвам те да преосмислиш разходите си. Особено ако си решил да спестяваш. Вероятно на прима виста не виждаш от какво можеш да се лишиш в името на спестовността. Но съм убедена, че ако опиташ, ще можеш да намалиш разходите си съвсем безболезнено. Помисли за:

• Количествата! Често пъти купуваме по-голямо количество от даден продукт, без да се усетим. Това обикновено са хранителни продукти, които дори не успяваме употребим и те просто се развалят в хладилника.
• Марката! Твърде често плащаме двойно за продукт със сходни характеристики и качества, просто защото е на еди-коя-си марка.  Кухненска и тоалетна хартия, омекотител и т.н.
• Лакомства! Прави ми впечатление колко много пари даваме (обикновено под натиска на децата) за едни дребни лакомства, които на всичкото отгоре са и вредни.
• Сметките! За телефон, за ток и отопление! Свикнали сме да харчим много – електроенергия, топлоенергия, минути. Но това не означава, че не можем да се поправим.
• Паркинг и други градски особености! През изминалия месец съм платила около 50 лева за паркинг!!! Разбира се, осъзнах го чак след като си платих телефона.

Колко всъщност печеля на месец?

Ако ме попиташ директно, ще кажа, че месечно получавам под 1000 лева. Да уточня – аз не получавам твърда заплата, а работя на хонорар. Понякога имам повече работа и съответно – повече пари. Понякога работата е по-малко, парите – също. Но никога не смятам колко точно съм получила през изминалия месец. Та, ако някой ме попита, ще кажа, че получавам под 1000 лева месечно. Обаче забелязах, че в синьото портмоне са се събрали 574 лева за два месеца!!! Излиза, че печеля между 1000 и 1500 лева месечно! Уау! Изведнъж получих повишение.
Съветвам те да си водиш поне някакво повърхностно счетоводство, а най-добре да е подробно и регулярно. Винаги е добре да знаеш с какво разполагаш! За да знаеш и какво можеш да си позволиш. Описвай приходите и разходите си всеки месец. Това упражнение ще ти подскаже кога е добре да затегнеш колана и кога можеш да направиш крачка напред.

Да не би само да си намираме оправдания, за да си стоим в една и съща неприятна ситуация години наред?

Аз направих нещо толкова простичко – да отделям 20% от приходите си, а толкова трудно се осмелих на тази стъпка. Струваше ми се абсолютно невъзможна. Колко ли други важни неща съм обявила за невъзможни по презумпция и дори не ги опитвам!
Стигнах до извода, че всеки може да спестява. И всеки е в състояние да промени ситуацията, в която се намира. Стига да поеме тази отговорност. Днес ние обичаме да се оправдаваме с лошата икономическа среда в България, с нестабилност на доходите, с малките си заплати. Истината, която невинаги ни харесва, е, че можем сами да променим нещата. Просто трябва да направим първата стъпка, а после и втората, и третата. Докато стигнем там, където искаме!