Ама как така не шофираш?!

Щом спомена в случаен разговор, че не шофирам и изобщо нямам кола, нито някога съм имала, обикновено настъпва кратко мълчание, хората ококорват леко очи и започват с въпросите и възклицанията: „Ама как така не шофираш?“, „Нямаш книжка ли?“, „Е, не ти ли се налага?“, „Не знам как се оправяш без кола!“ И почти винаги се налага да обяснявам и дори да се оправдавам - книжка имам, но съм решила, че шофирането не е за мен. Изречение доста абстрактно и авангардно за повечето хора – без кола в 21 век, жена с две деца - ммм, странно.

Изобщо не е странно, да ти кажа, ще се опитам накратко да споделя защо всъщност за мен това е най-доброто решение. Подчертавам – за мен.

Близки разстояния

Живея в централната част на София, а детската градина и училището са на 3 минути от дома ни, т.е. не ни се налага да караме децата сутрин и да ги прибираме с транспорт вечер. Умишлено избрахме този вариант поради ред причини, а и имахме късмет с достатъчно места в детската градина и липса на опашки пред училището (не елитно, а обикновено държавно). Кварталната семейна организация улеснява всички на много нива.

Пести ценно време за път сутрин и вечер, което може да бъде оползотворено за много други, далеч по-приятни неща, от това да висиш в градския трафик.
Не натоварва и изморява децата с прекосяване на целия град по два пъти на ден.
Създава трайни приятелства и контакти, тъй като повечето връстници и съученици на децата живеят наблизо. Лятото играят до късно в квартала, познаваме се, ако не лично, то по физиономия, винаги има родител на съседско дете наблизо.
Цялата организация и логистика се свежда до няколко минути пеша, ако сте забравили нещо важно, или се налага да вземете детето спешно. Воденето и взимането, докато са малки децата, се съчетава лесно с пазаруване, извеждане на домашен любимец, среща с приятел, работен ангажимент, и каквото друго има в плана за деня.
Много рано детето може да започне да се движи без придружител, стига да му имате доверие и да поощрявате самостоятелността.

Домашен офис

За моя тип работа (всичко от разстояние, на компютър) това се оказа най-удачното решение. Не си причинявам разход за офис, който реално не ми е необходим, обособила съм място за работа вкъщи и то напълно покрива нуждите ми за момента. Така спестявам освен от наем и консумативи за помещение, а и от транспортни разходи или личен автомобил.

Ходене пеш

Ходенето пеш е добър начин за придвижване, дори ако сте с деца. Научават се да вървят дълго, без да мрънкат; опознавате града и той вас; имате време за разговори, а и се движите, което за всеки работещ на бюро е голям плюс.

Градски транспорт

Със сигурност в пикови часове общественият транспорт не е най-хармоничното и приятно място на планетата, но в повечето случаи е добър и удобен начин да се придвижваш из града. Има добре развита мрежа от различни транспортни средства, които правят връзка до почти всяка точка. Честно казано не разбирам елитарното отричане на тази форма на придвижване, на много места по света е вариант доста по-удобен и бърз от личния автомобил.

Извън София

Е, за пътуване извън София основно разчитаме на единствения шофиращ в семейството, но пък да се движиш с автобус или влак има своето очарование и неочаквани плюсове и предимства – запознаваш се с най-различни хора, разглеждаш пейзажа, можеш дори да дремнеш, евтино е. Ама как с рейсове, с багаж и деца, ще кажете?! Ами ей така – семейството ми докато бях малка никога не е притежавало автомобил, но това не ни пречеше да ходим на море, на село, на планина. За всичко съществува начин, стига да има желание.

И сега, в моментите, когато не можем да разчитаме на автомобилен транспорт, практикувам без притеснения същото. От Централна гара до Своге, например, пътят е точно половин час, билетът 2,60 (за под 12 г. и с 50% намаление), а децата са супер щастливи, че пътуват с влак – за тях цяло приключение.

Какво спестявам?

На първо място нерви, викове, псувни и инфарктни ситуации из софийското движение. Уверявам ви, това ме прави извънредно доволна, защото тези неща няма как да се компенсират. Ако се налагаше да шофирам из централна София, със сигурност щях да имам леки психически отклонения и доста груб език.

Притеснения, грижи и ангажименти около личния автомобил. Дори да е нов, дори да не се налагат чести ремонти, всяка кола иска внимание – застраховки, смяна на гуми, препарати, зареждане, вноски (ако е на лизинг) и какво ли още не. Не, благодаря, достатъчно са ми другите задачи.

Разходи – може би основното. Като приблизителни усреднени суми:

гражданска отговорност - 300 лв.
данък – 180 лв.
каско - 300-1000 лв.
зона за паркиране - 2 лв./час
годишен технически преглед – 50 лв.
разход гориво - 15 лв./100 км
гуми - 300 лв. летни + 300 лв. зимни
масло, накладки - 150 лв.
автомивка - 20 лв. на почистване
100-200 лв. месечно наем за гараж
Други консумативи и аксесоари
Лизингова вноска, ако сте избрали този вариант

Малко след като изкарах шофьорските курсове установих, че да карам кола не ми носи удоволствие, нито релакс. Знам, че има хора, които се отпускат, шофирайки на дълги разстояния, привечер или извън града, но за моя холеричен темперамент мисля не е това подходящ начин за медитация и почивка.

Зависимост – повечето хора, които шофират, твърдят, че не могат без колата си. Е, аз нямам такъв проблем, не я мисля, не се чудя къде да паркирам, дали ще я надупчи градушка или къде са ми я одраскали с ключ. Колкото по-малко вещи, толкова по-чисто съзнание. Всяка зависимост към предмет ни прави по-малко свободни и по-заключени в битовизмите.

Желание за пазаруване. Не мечтая за кола, не следя нови модели автомобили, не симпатизирам на определени брандове, не ме вълнува изобщо тази тема, дори не забелязвам кой какво кара (освен ако не е някой красив ретро дизайн), тотално над автомобилната истерия съм.

Задачи. Закарай ме тук, вземи ме от там, хвърли ме еди-къде си – никой не ме занимава с това. Свободен електрон без транспортни ангажименти. Готино, а?

Чистене и поддръжка. Около един автомобил има постоянно суетене – чистене, изхвърляне на боклуци, преподреждане на багажника, монтиране и демонтиране на детски столчета, поставяне на екстра багажник, калъфи, стелки, поставки, какво ли не! Е, стигат ми същите неща у дома, спестявам си тези.

Вредни емисии. Спестявам на себе си и града още един ауспух из кръстовищата. Всички се оплакваме колко е мръсен въздухът в София, но не правим никакви малки лични жертви, а ако се наложи да слезем от колата си дори за ден, мрънкаме до небесата.

Притеснения дали съм добър шофьор. По мои скромни наблюдения има два типа хора – такива, които карат добре и другите, като мен, на които това не им се получава съвсем. Затова реших, че най-добре да спестя на себе си и околните мъката, и да не се вливам в стройните градски шофьорски редици. Все пак да управляваш МПС не е като да шиеш гоблен, заложени са сигурността и живота на много хора. Всъщност правилната самооценка би спестила много главоболия на всички ни, не само по темата с шофирането.

Ако сме вечер навън не мисля как да организирам прибирането си – с drink and drive (още разходи), с такси, някой да ме кара и връща. Мога да си позволя вино, коктейл, аперитив, каквото ми е на душа, без да кърша пръсти къде ще нощува колата ми или да застрашавам пътя, шофирайки на градус. Моля, не прави последното!

Разбира се, наред с предимствата, липсата на автомобил има и своите недостатъци – дори да ми хрумне да взема децата и кучето, и след два часа да сме на село (след 5 на морето), това няма как да се случи непланирано. Но с две деца и куче, дори с автомобил, спонтанността е трудна работа.

Доядява ме, когато спрат единствения автобус, стигащ в делничен ден до Златните мостове и няма как да се придвижим до горе. Но пък винаги има вариант да слезем на Княжево и да си направим чудна разходка до някоя от хижите, а децата да са щастливи, че са изминали 20 км. пеша. Така че всяко нещо има своите плюсове и минуси, нека се концентрираме в положителното.

И малко отклонение, но реално съвсем по темата - наскоро с 10-годишната ми дъщеря се разходихме до връх Половрак в Лозенската планина. Страхотен маршрут – живописен, красив, лек и приятен. Внимателно прочетохме указанията за слизане, но криволичейки по пътеката и улисани в разговори, някъде объркахме маркировката, и вместо в Пасарел, както беше по план, се озовахме в Горни Лозен. Ако бяхме с кола, навярно щяхме да се чудим и вайкаме къде сме паркирали, как ще си я вземем по светло и дали е още там. Вместо това просто се качихме на автобус номер 5 и след точно 40 минути бяхме вкъщи. Готино, а? Опитай някой път, колкото и да ти се струва, че не можеш без автомобила си. Хич не е лошо.