Винаги съм смятала, че по отношение на образованието трябва да се вслушваме преди всичко в детето, да се вглеждаме в него, да открием неговите истински таланти, вместо да го напъваме да обслужва нашите амбиции, мечти и очаквания. Само така на света ще появят нови истински професионалисти, вместо до болка познатите ни отегчени работещи, за които скатаването на работното място е основен приоритет в „кариерата”.
Отрано се опитах да обясня на голямата ми дъщеря какво е училището и защо смятам, че е важно. Говорех й не емоционално, а посочвайки факти и давайки й достоверна информация. Опитах се да й обясня, че като учи, тя се грижи за своето развитие и бъдеще, че прави услуга на себе си, а не на мен, че осигурява своето спокойствие, а не моето.
Когато се сблъскахме с понятието „матура”, моето голямо момиче беше в четвърти клас. Цяла година всички родители, учители и ученици бяха в истерия. Дори подмениха часовете по рисуване с още часове по математика, за да се подготвят децата.
Неврозата се разпространяваше като грип и заразяваше всички. Всички, с изключение на моето дете. Аз не упражнявах никакъв натиск върху него и то не се притесняваше. Когато матурата съвсем наближи, дъщеря ми каза:
- Мамо, на моите приятели от училище родителите им обещават всякакви подаръци, ако се справят добре на матурата. Ти ще ми купиш ли нещо?
- Аз? Аз да ти купя нещо заради това, че ти си се справила? Не, по-скоро ти ще почерпиш, защото това ще бъде твоя победа, а не моя.
Дъщеря ми изкара петица на изпита и беше горда със себе си. Направи го заради себе си. А аз не откраднах победата й, преписвайки я за моя.
Но! Когато започна седми клас, се подадох на всеобщата истерия. Подадох се на апокалиптичното усещане, че бъдещето на децата ни се решава именно през този клас. Усетих как изпитите дебнат и нас в края на учебната година и въпреки че бяха далеч, изглеждаха страшно кръвожадни.
Затова този път и аз, като всички останали, записах дъщеря си на курсове по български език и математика, на курсове по рисуване. През втория срок тя започна да ходи и на допълнителни уроци по математика. И месечната сметка зазвуча ей така:
- Курс по български: 60 лв.
- Курс по математика: 60 лв.
- Уроци по математика: 8х20=160 лв.
- Курс по рисуване: 4х25=100 лв.
- Материали по рисуване: 10 лв.
- Допълнителни джобни, когато ходи на курсове по рисуване: 4х5=20 лв.
- Бензин, изхарчен за превоз до всичките курсове: 50 лв.
- Време, което изгубих, чакайки да взема детето си от поредния курс: твърде много.
Да, около 460 лева месечно се отронваха с кански мъки от семейния бюджет, който хич не е пищен.
На всичкото отгоре дъщеря ми спря да разполага с каквото и да е време. Ежедневието й така се уплътни, че едва успяваше да си напише домашните. Но пък и аз, и тя бяхме спокойни, че ходенето на курсове и уроци е достатъчна гаранция за успех на изпитите.
Всъщност, на фона на тази изключително сериозна заетост, дъщеря ми стана доста ленива по отношение на ученето. Да, ленива. Спря да бъде инициативна, спря да се старае, спря да се опитва да се справя. Сякаш разчиташе, че самото й присъствие на курса се брои за учене. Пасивно очакваше учителите да влеят в главата й знания, от които тя просто да почерпи верните отговори на изпитите.
В края на седми клас, когато резултатите от матурата се оказаха… хм, да речем, посредствени, си дадох сметка колко погрешно съм постъпила през изминалата учебна година. Бях пренебрегнала всички свои принципи и практики, които през годините се бяха доказали като доста успешни и… евтини! И бях вложила неимоверен ресурс, постъпвайки като всички останали. И като всички останали аз бях леко разочарована…
Ако случайно и теб те грози опасност от матура, ето няколко доста добре работещи идеи как да помогнеш на детето си да учи, а и на бюджета си да запази достойнство (всъщност тези идеи са подходящи за всички ученици от всички класове и възрасти, та дори за децата от детската градина):
#1 - СПОДЕЛЯЙ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЗНАНИЯ!
Разговаряй с детето си, докато пътувате към училище, докато приготвяте вечерята, докато пазарувате заедно или дори докато почиствате дома. В пазаруването например има доста математика, която можеш да обясниш. В ежедневието ни има предостатъчно химия, физика и биология. Че дори география! Не пропускай да споделиш с детето си всичко, което знаеш за нашия свят.
#2 - КУПУВАЙ КНИГИ, ПУСКАЙ ФИЛМИ, ПОЗВОЛИ НА ДЕТЕТО СИ ИНТЕРНЕТ!
Това ще ти излезе доста по-изгодно от финансова гледна точка, отколкото частни уроци и учители. Ако детето се затруднява с урок по история, намери в интернет подходящ исторически филм и го изгледайте заедно, коментирайте го и му посочи как темата присъства едновременно в учебника и във филма.
Ако детето обича да чете, не пропускай да му купуваш книги по темите, които го интересуват. Снабди го с енциклопедии и добре илюстрирани издания, които да привлекат интереса му и да задоволят любопитството му.
Покажи му сайтове с полезна информация. Привържениците на Домашното образование са създали много интересни и полезни сайтове с идеи за учене, любопитна информация и линкове към образователни филми.
#3 - ЗАМЕНИ ТЕОРИЯТА С ПРАКТИКА!
Заведи детето си в някой музей или галерия, отидете на опера, балет или театър. Разкажи му за композиторите, за актьорите, за всички артисти. Идете в природонаучния музей или пък в някой друг, или редувайте. Музейко също е чудесно място за учене!
Уреди на детето си посещение на работното място на твои приятели, за да се запознае с работата им. Помоли ги да му разкажат какво точно работят, да му покажат инструментите, с които работят, уредите, машините, материалите. За детето ще е истинско приключение.
А вкъщи не пропускай да му покажеш какви чудеса са химията и физиката – като си спретнете заедно някой опит или експеримент. Набавете си глобус, карти и пътешествайте по света (макар и наужким). Сглобете си макет на Титаник и се запознайте с историята на величествения кораб.
#4 - АБОНИРАЙ ДЕТЕТО СИ ЗА УЧА.СЕ!
Невероятно полезен сайт, в който детето ще намери учебния материал, но разказан по един достъпен и забавен начин. Дъщеря ми обожава да учи с Уча.се! Справя се сама и дори се вдъхновява за допълнително знания и за усвояване на чужди езици. 6-месечният абонамент е 29,70 лв., а годишният - 49,80 лв. Което, според мен, е доста изгодно.
#5 - ОСТАВИ ДЕТЕТО ДА УЧИ СЪС СВОИ ВРЪСТНИЦИ!
Няма да повярваш колко е ефикасно! Ако на детето ти му куца геометрията, вместо да даваш луди пари за уроци, съдействай му да потърси помощ от друго дете, което пък се справя добре с геометрията. Децата говорят на един и същи език и много по-лесно си обясняват едно на друго.
Твоето дете пък може да помогне на съученика си по български или по домашен бит и техника. Украси срещата на децата с някое и друго мъфинче, сокче или каквото се котира. И не се сърди, ако понякога ученето се превръща в едно обикновено дъра-бъра или игра – тези моменти също са полезни.
Ако уредиш точка 5, освен че ще спестиш пари и ще осигуриш на детето си добра подготовка, ще го научиш и на няколко много ценни неща – взаимопомощ и уважение към собствените умения и тези на другите.
Съдейки от своя опит, смятам, че родителят е най-големият учител за детето си. Знанието, преподадено от мама и татко, се попива с ентусиазъм и остава задълго. Пък и така ученето предоставя чудесна възможност да прекарате повече време заедно, да се опознаете по-добре и по-пълноценно.
И не забравяй – ученето е активен процес, а активността идва основно от страна на учещия се. Съветвам те да работиш върху мотивацията на детето си, вместо да прибягваш до метода „поощрение-наказание” или пък да бъркаш до безкрай в портфейла си. Разчитай на детското любопитство и вродения стремеж към научаване – присъстват във всяко дете, уверявам те!