Децата и парите: 8 родителски грешки

Отношението ни към парите е доста силен фактор за спокоен живот.

Лично аз смятам, че то се формира на база обществено мнение, личен опит и… онова, на което са ни научили нашите родители. И според мен последното е с най-голяма тежест.

Не е необходимо да са ни давали умишлено уроци, нито да са ни чели лекции във връзка с парите, не. За да се учат, на децата им е необходимо единствено да присъстват в семейството, да наблюдават.

А понякога това, което децата научават, доста се разминава с онова, което си мислим, че сме им преподали. Затова реших да изброя и анализирам различни грешки, които родителите допускат спрямо децата си по темата „Пари”.

Грешка 1 – „Всичко на тепсия”

Това е случаят, при който детето получава от родителите си всичко, което поиска, без да е положило никакви усилия. И тази кукла, и тази рокля, и тази количка, и този шоколад, и тази игра, и 15 пъти на въртележката, и онзи смартфон, и „яките кецки”… И родителите си казват: „Защо пък да не му го купя, като имам възможност! Нека се радва детето!”

Това родителско поведение обаче крие доста рискове за развитието на детето. Вероятно то ще порасне доста изнежено и може би лениво по отношение на парите.

Ще е свикнало, че е необходимо само да поиска нещо, за да го получи. Ако в някакъв момент се наложи да отвърнеш с „не” на негово желание, това доста ще разклати детето и то ще го приеме като лична нападка от твоя страна.

Но дори и никога да не срещне твоя отказ, животът не винаги ще откликва с такава готовност на всичките му прищявки. И вероятно за порасналото дете това ще се окаже трудно за преглъщане.

Но дори и никога да не се сблъска с отказ – нито от родители, нито от общество, нито от институции, това дете вероятно няма да е доволно и едва ли ще усеща сладостта от получаването. Тъй като умението да получаваш е едната страна на монетата. Другата е умението да даваш. Даването и получаването са свързани и вървят заедно.

Затова би било добре, независимо колко са големи възможностите ти, да не правиш на детето си излишни подаръци, а да настояваш то да си заслужи материалните придобивки. Така ще му осигуриш добър урок по даване и получаване. А детето ти ще придобие самочувствието, че  също има какво да даде.

Виж също: Отърви се от токсичните разходи. Цена: 3 месеца

Грешка 2 – „С пари всичко се постига”

„Ех, ако имах достатъчно пари, щях да пътувам… ”
„Тя е хубава, защото може да си го позволи.”
„Той е спокоен, защото не мисли за пари.”
„Това не мога да го направя, защото нямам пари.”

Би било хубаво до ушите на детето ти да не долитат подобни фрази. Парите не са универсално решение на всички проблеми. Нито универсално оправдание за боксуващ живот. Такива нагласи водят до чувство за безсилие или създават предпоставки за болезнена амбиция за печелене на пари.

По-добре научи детето си, че дори когато няма достатъчно финансови възможности, пак може да сбъдва мечтите си и да осъществява желанията си. Така, то ще порасне един по-уверен човек, подхождащ към проблемите си креативно, а не пасивно.

Парите не са единствената врата, през която могат да минат мечтите ти, за да се сбъднат. 

Например, голямата ми дъщеря искаше нови готини тениски, с които да се перчи в училище. Но аз нямах възможност да ги купя, защото бяха скъпи. Можех да й купя едни други тениски, но те не ставаха за перчене. Бяхме съвсем близо до момента, в който един отчаян тийнейджър щеше да започне гневно да ме упреква.

Но ние седнахме и поговорихме. Разбра се, че не са важни тениските, а това тя да бъде забелязана в училище, да е по-оригинална, по-готина. Но всичко това можеше да се постигне не само със скъпи тениски! Скъпите тениски бяха просто един от вариантите.

Ние избрахме друг вариант - купихме няколко чисто бели тениски за по 4 лв. бройката, взехме и текстилни бои. Вкъщи рязахме, боядисвахме, рисувахме, пришивахме, но в крайна сметка дъщеря ми се сдоби с едни доста готини и екстравагантни тениски, които не останаха незабелязани в училище.

Виж също: Колко "струва" един седмокласник

Грешка 3 – „Не можеш да забогатееш с честен труд”

Тази популярна фраза внушава, че не е възможно да си честен и богат едновременно. А щом е популярна, вероятността децата да я чуят е огромна.

Което е много жалко, защото учим децата си да мечтаят за кариера в престъпния свят, да предприемат с лекота неморални действия в работата си или поне да изпитват омраза към богатите, които са престъпници по презумпция. Така поставяме децата пред дилемата какви искат да бъдат – богати или добри? Ама че избор!

Добре е да даваш на детето си примери с успели хора, които са постигнали богатство и слава само заради труда и таланта си. Такива хора има много и техните биографии са доста интересни и вдъхновяващи. Дори има такива българи!

Сатанизирането на парите кара доста хора на едно подсъзнателно ниво да не ги желаят. Което си е проблем. И гарантирано води до бедност.

Грешка 4 – „Ние сме над тези работи”

Омаловажаването на парите се среща все още сравнително рядко, но сякаш започва да става все по-модерно. Част от хората копнеят за едни толкова възвишени ценности, че отказват да живеят по правилата на материалния свят. Те отглеждат децата си, вменявайки им колко несъществени са парите.

Възпитаните по този начин деца, когато пораснат, често са нереализирани хора на изкуството или пътешественици на стоп, или философски настроени добряги, които нямат никаква идея как се живее в нашия свят и са абсолютно неадекватни към неговите принципи.

Затова, моля, колкото и да се имаш за духовен човек, колкото и да си мислиш, че си надраснал  другите земляни, направи една услуга на детето си и не отричай парите. Напротив – покажи му, че и те също са важни. И че човек никога не трябва да избира между духовното и материалното, а да е в хармония и с двете.

Грешка 5 – „Парите не са тема за деца”

Колко често говорим с децата си за пари? Обясняваме ли им защо са измислени, откъде идват, за какво служат? Говорим ли си с тях за семейния бюджет? Обсъждаме ли финансовите си проблеми с тях? Доста рядко, нали?

„Какво ще ги тревожим.”
„Децата трябва да са спокойни.”
„Това си е грижа на родителите.”

Ако държиш детето изолирано от темата за парите, не му спестяваш нищо. Само му отнемаш шанса да се учи от теб.

Би било добре да споделяш с детето си каква е твоята заплата, как се оформя семейният бюджет, как се разпределя. Колко струва да си платите тока и водата, кабелната. Колко струва почивката на морето. Разкажи му за плановете си да купиш кола на лизинг или пък да вземете жилищен кредит.

Смятам, че ще е полезно да му споделяш и финансовите си проблеми. Децата така или иначе усещат проблемите на родителите си. Разкажи му как си загубил работата си или не си получил очакваното повишение. Осмели се да му споделиш как си изпуснал даден проект или как бизнесът ти е завил в погрешна посока.

Позволи му да види, че въпреки трудностите  светът не свършва, че човек продължава да се бори. Но също така – позволи му да види как разрешаваш тези ситуации. Това ще научи детето ти, че проблемите, колкото и да са сериозни, подлежат на решаване.

То може да се вдъхнови от твоя пример и по-лесно да преминава през трудните моменти в живота, по-бързо да се окопитва и да търси решения.

Всичко, което детето преживява в семейството, е репетиция за самостоятелния му живот.

И е безкрайно полезно.

Грешка 6 – „Детето ми няма да работи!”

Много родители се възмущават от идеята, че детето им може да изкарва пари, преди да е завършило гимназия.

Чувала съм баба, която беше готова да предложи на 16-годишния си внук по 20 лева на час, само и само да не ходи да продава сладолед. Някои хора са се възмущавали, че плащаме на дъщерите ни за извършване на манифактура към нашата фирма.

А веднъж бях помолила сина (15 г.) на една моя приятелка да снима на наше събитие срещу хонорар. Той дойде и снима, но когато се опитах да му платя, се изчерви и категорично отказа да вземе парите. Сякаш имаме много силна вътрешна съпротива да позволим на децата си да работят.

Може би от нещо ни е срам? Може би приемаме работата като нещо неприятно и искаме да го спестим на децата си възможно най-дълго? Може би ни е мъчно да виждаме нашите прекрасни деца да работят за жълти стотинки и да изглеждат сякаш недооценени и унизени?

Истината е, че децата придобиват доста самочувствие, виждайки, че техните умения са ценни, че някой е готов да плати, за да се ползва от тях. Когато детето получи пари за извършена работа, то разбира, че има какво да даде, че има качества, че не е толкова зависимо и безпомощно и че не е толкова трудно човек да печели.

Виж също: Как една сервитьорка изкарва много повече от инженер

От какъв момент нататък е редно да получаваш пари за труда си? Като вземеш диплома ли? Като получиш квалификация? Колкото повече условия поставяме пред децата си, толкова повече ги отдалечаваме от блажения момент, в който те виждат на практика трудът им да придобива материално изражение.

Грешка 7 – „Малкото е нищо”

10 стотинки ресто? Моля ти се! 20 стотинки на паважа? Естествено, че няма да се наведа. Сметката ми е 26.50? Закръгли го на 27!

Вижда ли те детето ти в тези ситуации? Значи му даваш доста грешен урок – ако имаш нещо малко, значи нямаш нищо. А това не е вярно. Малкото доста често е първата стъпка към голямото. Ако се надяваш изведнъж да проимаш много, може да останеш доста разочарован.

На този принцип работят Лотариите и изобщо всички хазартни игри - играят си с обречената надежда на хората изведнъж да спечелят много без никакви усилия.

Научи детето си да спестява. Покажи му как с търпение, дисциплина и грижа малкото може да стане голямо. И, моля те, не учи детето си да се срамува от дребните пари… Нали не искаш цял живот то да се тревожи какво ще си помислят другите?

Рискът на грешка 7 е детето ти да порасне човек, който не осъзнава какво точно има, защото се е насочил към някаква по-голяма финансова цел и до постигането й живее с ужасното усещане, че няма нищо.

Грешка 8 – „Парите като любов”

Да използваме парите като компенсация за липсата на емоции, внимание, отношение е може би един от най-погрешните варианти за използването на пари изобщо. Особено що се отнася до децата ни.

Често пъти се чувстваме виновни, че не прекарваме достатъчно време с тях и се реваншираме с подаръци. Много родители се скапват от работа, за да осигурят на децата си „повече възможности”, „по-добро образование”, „по-добър старт в живота”.

И после порастват едни младежи, на които „нищо не им е липсвало”, а са неблагодарни, гневни на родителите си, не се чувстват добре със себе си и с другите. Не знаят как да обичат и как да бъдат близки с някого.

Защото истината е, че децата освен от скъп университет, лаптоп или „онези обувки”, поне толкова се нуждаят и от приспивна песничка, приказка, от разговор с мама, от гушкане, целувки, боричкане с тате, домашно приготвена вечеря.

Не учи детето си, че да обичаш някого означава само да го обгрижваш финансово и материално.