Аз съм Катя. Когато ми предложиха да пиша в блога на KLEAR, първоначално доста се ентусиазирах, защото писането е моята страст. Но после се притесних, че не мога да дам нито един смислен съвет как да боравиш разумно с парите си, как да спестяваш, как да подхождаш в трудни финансови ситуации.
Всъщност мога да ти дам един съвет, само един – не прави като мен!
Защото що се отнася до парите, аз съм най-добра в харченето им. Мога да изхарча всякакви суми – до стотинка! Натрупала съм безброй истории, в които парите просто се стопяват, потъват, изчезват. Като историята за нашия ремонт, например.
Бях бременна с втората ми дъщеря, когато решихме да разширим детската стая – за да се чувстват комфортно двете ми момичета. Щяхме да интегрираме прилежащия балкон към стаята – както често се случва в българските жилища. Дотук добре, имаше резон в намеренията ни. Започнаха строителни дейности. Но когато свършиха и стаята изглеждаше чудесно – голяма и освежена, аз забелязах банята. Тя просто се открои на фона на прекрасната стая. Беше ужасна! Амортизирана, захабена. Как щях да къпя новороденото си дете в този фаянсов кошмар? Така и така бригадата я имахме, я да ремонтираме и банята! Когато банята беше готова, в очите ми се наби отвратителния соц. деколин, с който бяха облепени голяма част от стените в жилището. Не знам дали се сещаш какво е деколин… Нещо като груб текстилен тапет. Нещо като мокет за стени! Имаше ужасен цвят, а сякаш и мирис… Беше преживял нашествието на две котки, които се катереха по него чак до тавана, оставяйки материята силно разнищена. Да не споменавам, че е като резервоар за така наречените полени, прах и всякакви други алергени. Не, не можеше да се отглежда бебе сред стени с деколин! Така и така вече имахме бригада, защо да не сменим деколина с нещо по-добро? Направихме го. И целият втори етаж (апартаментът ни беше мезонет) заблестя. Но, сам разбираш, може ли вторият етаж да е ремонтиран, а първият – не?! Пък и така и така имахме вече бригада…
На прицела ми попадна кухнята – все пак там щях да приготвям храна за моето бебе, нали така! Старата кухня беше изхвърлена от дома ни. За да дойде новата. Хола, трапезарията всичките мебели бяха сменени, стените – боядисани, домът ни беше красив, уютен и чисто нов! Съвсем подходящ за едно новородено бебе! И може би тази история нямаше да звучи толкова зле, ако не бяха някои малки подробности, които досега ти спестявах…
Първо, нека ти кажа откъде се появиха парите за нашия внушителен ремонт. Ами, от една спестовна сметка, която баща ми беше открил на мое име преди доста години и в която се бяха събрали цели 30 000 лева, на които можехме да разчитаме в трудни моменти! Второ, нека ти разкажа за най-глупавата част от ремонта ни. Първото нещо, което си купихме, бяха нови… дивани. Разполагахме с 30 000 лева, сума, която на мен ми се струваше колосална. Мислех си, че имаме адски много пари! Затова първото място, на което потърсихме мебели, беше един от най-скъпите мебелни магазини. Там с мъжа ми се влюбихме в едни прекрасни, прекрасни дивани, които струваха около 45 000 лева. Каква ужасна цена само! Много се разочаровах и разбрах, че всъщност не разполагаме с чак толкова много пари, колкото си мислех. Затова отидохме в една идея по-евтин магазин, където видяхме почти същите дивани но само за 8 000 лева! О, каква радост! На фона на 45 000, тези някакви си 8 000 ми се сториха направо нищо. Веднага купихме диваните. Не, не се сетихме да търсим още по-евтини дивани другаде. И, да, през следващите години бях наистина изненадана, че човек може да си купи доста хубави дивани за 2 000, че и за 1 000 или дори за 600 лева! След като диваните и строителните дейности глътнаха съществена част от нашия бюджет, решихме не да спрем с ремонта, не, решихме да потърсим по изгодни варианти за мебелите в трапезарията и кухнята. Но този път се постарах да проуча внимателно магазини и производители и открих малка семейна фирма, която ни направи прекрасна масивна маса, столове, шкаф и нещо като пейка, всичко боядисано в бяло и на съвсем приемлива цена. Когато стигнахме до кухнята, която най-очевидно се нуждаеше от подмяна, разполагахме със съвсем малко пари, затова положихме много повече усилия да намерим подходящ модел на подходяща цена. Всъщност, не намерихме нищо на подходяща цена… Защото вече имахме съвсем малко пари. Но бяхме стигнали толкова далеч, кога друг път щяхме да се хванем да ремонтираме. Трябваше да завършим ремонта. Затова взехме и кредит! От 10 000 лева!
И ето как се оказа, че сме направили серия от грешки:
#1 - Пропуснахме малката подробност, че промяната в плановете ни за ремонта означава и промяна в разходите по него. И разширяването на детската стая определено не струва колкото ремонта на целия апартамент. А ние сякаш приехме, че разликата ще е незначителна. Не контролирахме разходите и не преизчислявахме промените в мащаба на ремонта.
#2 - Изобщо не бяхме наясно колко точно можем да си позволим да похарчим и за какво. Не само влязохме в преразход, но и се лишихме от спокойствието да разполагаме с финансов буфер – какъвто представляваше спестената сума от 30 000. Ако бяхме проявили малко повече прецизност в сметките си, вероятно щяхме да успеем хем да ремонтираме каквото беше нужно, хем да задържим част от сумата на разположение на домакинството в случай на непланирани и неотложни разходи.
#3 - Направихме емоционални покупки. Не се опитахме да преценим дали вещите, които купувахме, задоволяваха обективна нужда или бяха просто красиви прищявки, на които временно да се порадваме и без изгледи за дългосрочна употреба.
#4 - Не си дадохме време, не помислихме, не проучихме, не сметнахме. Нямахме представа колко струва един диван. Затова приехме за барометър цената на първия диван, който срещнахме.
Ето това е една история, в началото на която имахме пари, а в края й един прекрасен дом, в който някак странно се мъдреха една до друга невероятно скъпи и невероятно евтини вещи. Една история, която завърши със задължение от близо 17 000 лева (с лихвите) към банката – в равни вноски от по 240 лева месечно. През идния месец нашето бебе става на 6 години. А нашият кредит приключва. От две години диваните не са с нас.
Каква е разликата между нужда и желание
10 принципа за парите, които заслужава да си татуираш
Отърви се от токсичните разходи. Цена: 3 месеца
10 съвета от Klear, след като вземеш потребителски кредит
