Скъпо хоби ли е фотографията?

Преди време мой приятел ми се похвали:

• Илиева, вече имам статив!

Знаех, че си е купих фулфрейм апарат, въпреки че не снима сериозно.

• Супер, а за какво ти е този статив?
• За да снимам залези, разбира се!

И ми показа около 78 идентично лоши безфокусни кадъра на мърляв залез. Те никога нямаше да бъдат селектирани и обработени, а щяха да седят в картата до момента на безславния DELETE.

Случката е показателна за голяма част от току-що запалилите се по фотографията: “Aко имам голям черен апарат, внушителна чанта и у-ха, статив, значи вече съм нива нагоре, почти професионалист!”

А нужно ли е изобщо това и непременно скъпо хоби ли е фотографията? Нека поразсъждаваме. Един груб примерен (сумите са съвсем приблизителни и варират според марката) списък за фото оборудване би бил следният:

Фулфрейм апарат 2500 – 13000 лв.

Кроп апарат 800-2500 лв.

Набор от основни обективи (портретен, теле, широкоъгълен, макро)  сумата е в широки параметри

Статив от 30 лв. за мини вариантите до 2000 лв. за висококачествените стативи

Филтри (за поляризация на светлината, различни ефекти или защитни ) от 2 лв до 500 лв. за филтър според функциите, вида и марката

Чанта или раница 30 лв. за базови модели до 500 лв. за скъпи кожени варианти (които пък много тежат и запарват, и не са препоръчителни)

Карти памет от 10 до 1500 лв. в зависимост от капацитета и марката

Светкавица  от 100 до 2000 лв.

И още – зарядни, кабели, почистващи аксесоари, ремъци, протектори др.

 Дори да сумираме цифрите в долната им граница, разходът е значителен за средностатистическия хоби фотограф, а снимането се оформя като скъпо и разточително хоби.  Дали обаче имаме нужда от всички тези джаджи, за да изпитваме удоволствие и да прекарваме приятно време в запечатване на спомени за семейния албум? Няколко аргумента в подкрепа на обратното, стига наистина целта да е само развлечение:

Техниката не определя резултата, по-важно е т.нар. задапаратно устройство

И най-модерната техника, последен писък на прогреса и технологиите, не може да замести набитото око. Колкото и да се напъвате да запечатате красиви пейзажи или емоционални портрети, ако ви липсва усет и умение да виждате детайлите и светлината, снимките няма да блестят с нищо особено, дори да са технически перфектни. Ясно, че не гоните високо изкуство, но все пак кадрите е добре да носят смисъл и чувство, а и вие да надграждате умения, не само техника.

Техническите настройки не могат да заместят емоцията

Безспорно е, че скъпата и модерна техника дава много повече възможности и поле за действие. Но ако емоцията в снимките ви убягва, те се превръщат в посредствена масовка. През последните години именно посланието и внушението са най-ценното и именно те отличават един кадър от друг. Прогресивните умове са създали достатъчно съвършени апарати и вече друг е акцентът в съвременната фотография като изкуство и средство за общуване. Много артисти се връщат към лентата, базовите методи и аналоговото снимане, което вече се превърна в тренд.

В началото не си наясно дали фотографията е за теб

Едва ли още на първия си урок по ски ще си накупиш всички принадлежности от магазина. Вероятно ще изчакаш да се понаучиш, да разбереш дали ски този спорт ти е по вкуса, и тогава ще се оборудваш от глава до пети. Е, същото важи и за фотографията. Изчакай да видиш дали ще ти хареса, започни със семпла техника, дори взета назаем, и остави смелите инвестиции за по-нататък, когато ще знаеш как да я ползваш, а тя ще ти служи много по-вярно.

Скъпата техника изисква грижи

Колкото повече единици оборудване притежава човек, толкова по-ангажиран е с опазването, транспортирането, поддържането и…носенето им. Няколко обектива са сериозна тежест в раницата, сменянето им изисква време, концентрация и внимание. Стативите, колкото и леки и сгъваеми да са, също налагат планиране, прибиране и съхраняване. Да не говорим за всички филтри, добавки, приставки и какво ли още не, които трябва да пазите от дъжд, вятър, пясък, слънце и вода. Помисли и за това преди да купиш.

Понякога обективът е по-важен от самия апарат

Повечето начинаещи се хвърлят на покупка на добър апарат, пренебрегвайки обектива (който също е сериозна инвестиция). Но често се оказва, че всъщност той е по-важен и без него не можеш да постигнеш желания кадър. Консултирай се със специалист или човек, снимащ отдавна, преди да грабнеш най-скъпия фулфрейм.

Синдромът на японският снимащ

Виждал си, предполагам, японските туристи, които за натоварени с един куп техника, последен писък на модата и технологиите, но снимащи на…автоматичен режим. Определено безсмислено упражнение – идеята на скъпия апарат е именно да дава свобода в настройките, да засилва креативността и да предоставя поле за изява. Същите кадри можеш да постигнеш и с обикновен кроп апарат, дори сапунерка или телефон. Не си заслужава усилието, разходите и хамалогията.

Снимаш за себе си или за другите?

Определено човек, въоръжен със сериозна техника, прави впечатление и всява респект. Но дали това е идеята на фотографията? Съвсем не. Ако влачим огромни раници, за да се издигаме в очите на другите, по-добре да се спрем на друго хоби. Снимаш за собствен кеф и увлечен от процеса, не заради чуждите погледи или одобрение, нали така?

Техниката бързо се амортизира и се обезценява

За предпочитане е да стартираш с базов апарат, и да оставиш ъпгрейда за по-нататък, когато си натрупал умения и опит. Много е вероятно, ако се хвърлиш на скъп апарат и обективи, но нямаш достатъчно познания, бързо да се разочароваш, че не постигаш кадрите, за които мечтаеш, което пък от своя страна е доста сдухващо начало. Постепенно и във възходяща линия – така следва да е и във всяко хоби, независимо дали е дърводелство, плетене или гоблени. За начало можеш да си вземеш апарат и обективи втора ръка от надежден продавач – ще ти свършат перфектна работа, без да те обременяват със свръхгрижата, която чисто новата техника изисква.

Удоволствието от процеса

Удоволствието от процеса е може би най-важният елемент в едно хоби или занимание. Радостта от действието, динамиката, старанието и вложените усилия, а не фиксирането в крайния резултат. Мнозина от нас правят именно това – очакват блестящи резултати и безмилостно критикуват всеки свой незадоволителен опит, дори началните. Наслаждавай се на самото извършване, обмисляне и реализиране, остави високите цели за работата и кариерата. Идеята на едно хоби е да забавлява, разпуска и релаксира, не да напряга и да товари с очаквания. Изпитвай удоволствие, не е срамно. С каквато и техника да снимаш, ако го правиш с кеф, няма по-важно от това. Не знам дали знаеш, но децата в една определена възраст спират да рисуват, защото започват да мислят, че не го правят достатъчно добре…Тъжно, но факт.

Амбициите за професионализъм

Когато човек вложи сериозна сума във фото оборудване, обикновено рано или късно пристига дежурното: Ама ти всъщност изкарваш ли пари от това? Този въпрос освен да ти скапе настроението, може и сериозно да те демотивира, така че по-добре започни скромно и ненатрапчиво, за да не ти досаждат с подобни подмятания. Ако решиш да ти бъде професия или основно занимание, лесно можеш да минеш на следващата стъпка в техническото въоръжение.

Телефонна фотография

Смартфон фотографията е доказателство, че добри снимки могат да се правят и с телефон. Вярно, че те са все по-модерни и високотехнологични, с добра оптична техника, но все пак не са апарати. Тук пак се връщаме на окото и усета – дори в снимките с телефон те личат.

Спомените са емоция, не технически параметри

Ако фотографията ти е хоби и начин да водиш семеен архив в образи, техниката наистина няма кой знае какво значение, важното е да улавяш мигове и емоции. Снимайки децата си в изкуствена, нагласена поза едва ли ще остави емоционална следа, а те в крайна сметка са най-ценните. И перфектният в техническо отношение кадър не превъзхожда този с настроение, така че не се фиксирай в параметрите и инструкциите.

Преди тежката артилерия – много снимане

Преди да извадиш един чувал с пари за последен модел фулфрейм апарат и набор от обективи и аксесоари, снимай! Снимай много, навсякъде и с всичко. За да натрупаш опит, рефлекс, да тренираш окото, ума и ръката си. Не следи резултата, а процеса, така ще знаеш къде са силните и слабите ти страни, кое ти носи истинско удоволствие и кое по-скоро те отегчава.

Намери твоя тип снимане

И като начин на запечатване, и като обект. Дали ще е храна, деца, природа, детайли, непознати, диви животни, улични сюжети – можеш да намериш кое от тях ти е интересно снимайки, опитвайки, експериментирайки. След това, в зависимост от акцента, можеш да си набавиш подходящите обективи – теле за улична фотография, макро за детайли и храна, широкоъгълен за пейзажи, т.н. В противен случай ще купиш неща, които ще ти бъдат излишни и най-вероятно ще събират прах в шкафа дълги години.

Снимането не приключва с щракането

За да има смисъл упражнението, е добре да селектираш, обработиш и съхраниш снимките, иначе всичко отива в дълбоко забвение в архива.

Приеми фотографията като приключение, не като състезание

Един си купил фулфрейм преди теб, друг има торба с обективи, трети мъкне дрон в куфара, четвърти ползва вълшебни филтри и приставки. А какво ти пука, в крайна сметка? Нали снимаш за себе си - за да отприщиш креативното и да заглушиш негативите от делничните задачи, какво те интересува кой, как и с какво снима. Не участваш в глобално фотографско състезания „Кой е по-по-най“. Вярно е, че социалните мрежи упражняват сериозен натиск да бъдем перфектни във всичко, но когато фотографията се превърне в надцакване и надскачане, една голяма част от магията вече безвъзвратно си е отишла.

Надявам се успях те разубедя, че за да снимаш читаво и със сърце, не ти е необходима огромна чанта с техника. В крайна сметка е достатъчен просто НЯКАКВО устройство, плюс желание, поглед, усет и вдъхновение. Останалото само ще си дойде, гарантирам.