Колко да са джобните

15-и септември мина.

Тетрадките са купени, учебниците – подвързани. Несесерът е пълен с моливи, химикалки и гумички. Хайде на училище!

- Ами джобни? – подсеща детето.

И родителят бързо пъхва в ръчичката му една банкнота. Левче, два или пет. Може би дори и десет! Или пък както дойде – според моментните възможности на родителския портфейл.

Много от нас дават джобните машинално, без да се замислят каква точно ще е съдбата им, и понякога – без да осъзнават каква действително трябва да е стойността на така наречените „джобни”.

Аз обаче се убедих, че хаотичното раздаване на джобни изобщо не е добра идея, затруднява финансовата дисциплина на семейството и възпитава децата на нездравословно отношение към парите. Затова ще споделя с теб какво смятам за справедливо, разумно и възпитателно, когато става въпрос за джобните на детето.

Анализирай възможностите на семейния бюджет!

Преди да говориш с детето, поговори с възрастния. Иначе казано – с другия родител. Обсъдете заедно колко за вас е възможно да отделяте от семейния бюджет, за да не го изтощавате прекалено. Мислете за джобните не като за ежедневен разход, а като за ежемесечен – това ще улесни смятането и ще направи сметките реалистични.

Направи списък заедно с детето!

Когато вече знаеш какви са параметрите на семейния бюджет, можеш да обсъдиш джобните с детето си. Много е важно детето да разбере, че това не са едни пари, които му се полагат, просто защото ходи на училище, просто защото е дете или пък просто „защото така”. Тези пари имат ясно определено предназначение. Обсъдете го!

Започни отзад напред – преди да споменаваш конкретна сума, направете списък с ежедневните нужди на детето, които трябва да бъдат задоволени чрез джобните. Например:

• бутилка вода
• сандвич
• плод

Вслушвай се в детето – какво би искало да си осигурява ежедневно. Разбира се, ако детето изяви желание всеки ден да си купува газирана напитка, ти имаш право да се възпротивиш – но аз те съветвам да не го правиш, а спокойно да поговориш с детето за рисковете, които крие консумацията на тези напитки.

Разгледайте заедно училищната лавка, обиколете и пекарните в околността и да му препоръчай какво и откъде е добре да си купува – все ще намерите някое магазинче, което предлага прясно изпечени кроасани или сандвичи с хубав хляб. 

Разбира се, ако детето е по-голямо, пътува самὸ и ползва градски транспорт, трябва да напишете в списъка и този разход.

Изчислете!

Когато вече имате списък с покупките, които детето ще извършва ежедневно, можеш просто да запишеш цената на всяка една от тях и заедно да ги сметнете. Например:

• бутилка вода – 0.60 лв.
• сандвич – 2 лв.
• плод – 0.50 лв.

И така, излиза, че джобните за детето ти са на стойност от 3,10 лв. Съветвам те да не ги закръгляваш.

Изплащането!

След като вече знаеш каква е стойността на джобните за един ден, сметнете колко учебни дни има в конкретния месец и ги умножете по нея. Ще получиш стойността на месечните джобни. Горещо ти препоръчвам да даваш на детето си джобните не всеки ден, а поне за цялата седмица. Или най-добре – за целия месец.

Избери датата, на която и ти получаваш своята заплата – обясни на детето, че така е най-лесно за теб. И го остави да поеме отговорност за своя малък личен бюджет. Това е едно изключително полезно упражнение по боравене с пари и ще му помогне много за бъдещето. Едновременно го учиш и на смятане, и на планиране, и на подреденост, и на боравене със срокове – все умения, за които истинският живот силно настоява.

Ако детето допуска грешки, съветвай го, подкрепяй го, но не се пречупвай под натиска да дадеш още някой лев, защото „си изхарчих парите, а до края на месеца остават цели две седмици”. И не му се карай!

Може ли да ги спестява?

Вероятно детето бързо ще започне да вижда как вместо в сандвичи и ябълки, месечните му джобни могат да се материализират в мечтаните от него телефони, играчки, дрехи и кой знае още какво. Няма лошо. Но, припомням, тези пари не са някакъв самоцелен бонус „Училище”, който просто си тече от джоба на мама в този на детето. Затова ако иска да ги спестява, е добре да се потруди.

Може сутрин да си прави сандвич и да го взима със себе си в училище, за да не харчи. Може да си налива вода от чешмата вкъщи, ако е добра за пиене. Или пък – ако използвате кана за филтриране на водата. Може също така да става половин час по-рано и да ходи пеша до училище вместо с автобус.

Всичко това обаче си остава занимание и задължение единствено и само на детето – родителят вече е направил необходимото, за да има детето му осигурена храна, вода и транспорт. Как детето ще го измисли си е негова работа, остави го да прояви креативност – уверявам те, децата не са чак толкова крехки, колкото си мислим.

Ами Гошко…

Вероятно в класа на детето ти ще има поне един Гошко, който разполага с повече джобни и може всеки ден да си купува шоколади, дъвки, дори енергийни напитки и да играе след училище на електронните игри в мола. Възможно е Гошко и родителите му често да ти бъдат давани за пример и да стават поводи за критика към теб.

Е, тук трябва да се сетиш за ролята си на житейски учител, която си приел в момента, в който си станал родител. И да обясниш, че по света има всякакви хора, включително Гошковци, че те си имат своите родители, които пък си имат своите виждания как да се грижат за децата си.

Припомни на детето си твоите ценности, свързани с хранене, харчене и хигиена на живот. И му покажи, че ще си твърд в отстояването им. Увери го, че си воден от любовта си към детето и от желанието да му дадеш най-добрия старт в живота.

И не се обиждай от великите истории за Гошковите родители, които са толкова яки, че твоето дете иска да са и негови. Това е опит за една съвсем повърхностна детска манипулация. А ти все пак си възрастният!