Колумб в света на носените дрехи (част 1)

Обличането на един малък човек обикновено е приятна и креативна задача, но понякога може да се превърне в досадно, трудоемко, скъпо и с повишена трудност занимание.

Освен да ги „опаковаш“ адекватно според случая и метеорологичните условия, чрез дрехите създаваш у децата естетически критерии и вкус, начин за изразяване на собствената идентичност,  настроение и принадлежност.

Обикновено с първото си дете се стараеш като по учебник - селектираш цветове, марки и кройки, избираш с часове точно определен тип дрехи, съчетаваш с внимание към детайла и голям мерак. Отчасти го правиш за себе си, вживявайки се в ролята си на стилист или все едно обличаш новата си кукла.

На шест месеца детето ти носи тренч, на година се облича само в черно и бяло за повече стил, на година и половина маратонките му струват повече от твоите, а на две вече има концепция за собствения си гардероб. Освен с невръстен презадоволен моден диктатор, се сдобиваш и с куп ненужни дрехи, някои от тях никога не влизат в употреба, защото не си улучил размер, сезон или функционалност.

С порастването и появата на още деца започваш да гледаш по-философски и глобално на живота, включително и на темата с дрехите. И установяваш, че неща, за които преди си казвал „в никакъв случай“, стават приемливи, дори предпочитани.

Едно от тях - магазините за втора употреба. Особено в началото на нов сезон или преди старта на учебната година, нуждата от закупуване на детски дрехи рязко скача, а по тези места се крият безброй съкровища, които само чакат да бъдат открити.

Не бързай да бърчиш нос от погнуса, ще се опитам да те убедя, че малко употребяваните (или направо новите) дрехи от кошовете освен разумен и модерен избор на здравомислещия родител, са и немалка спестена сума, която може да вложиш в приятна ваканция или някоя съвсем полезна нова придобивка.

Най-често срещаните предразсъдъци по темата

#1 - Добре е детето да носи нещо ново, специално купено за него

Въпросното дете едва ли прави разлика между нова и малко ползвана вещ. За него дрехите са си дрехи, независимо откъде са купени. Или са му удобни, любими и предпочитани, или просто не иска да ги облече поради някакви свои причини, които със сигурност не включват произхода.

„Да е новичко“ е мантра в нашите глави и често се дължи на оскъдния избор през соц миналото ни. Съвсем възможно е детето ти да откаже да носи чисто новото си палтенце Burberry, което с такова старание си избрал и купил специално за него, но да се влюби в невзрачното на пръв поглед яке с качулка, което ти е струвало около лев. Просто защото му е по-удобно или … защото така е решило.

#2 - Носено е от някой друг

Често срещан аргумент. Чужди енергии, аури, заряд, вибрации – в крайна сметка дрехата е само вещ. Дали приборите в ресторанта са били ползвани от някой друг преди вас? А чаршафите и хавлиените кърпи в хотела? Или водата в басейна и шезлонга на плажа? Най-вероятно да.

По тази логика не би било редно да ползваш нищо,  докосвано от чужда енергия. Утопично, затормозяващо и трудно постижимо, освен ако не живееш в изолатор или на самотен остров. Опитай да възприемеш дрехата единствено като предмет, който е създаден, за да ти служи, а не обратното.

#3 - Обработват се с агресивни химикали

Дезинфекцирането едва ли е най-голямата беда за човечеството. Химическото чистене, на което се доверяваш от години, се прави също с химически препарати, с чиито списък вероятно не разполагаш в личния тефтер. А обработката на чисто новите дрехи, произведени от големите концерни, е тема, обвита в мистерия.

Онзи специфичен и неприятен аромат изчезва неусетно след накисване и изпиране с добър перилен препарат – доказано е.

#4 - Изглеждат износени

Има различни видове и категории дрехи втора употреба. Някои от тях наистина приличат на парцали, но една голяма част са обличани едва няколко пъти, има и съвсем нови, с етикет.

Децата растат толкова бързо, че повече от дрехите, които притежават се радват на кратко внимание и употреба. Факт е, че в някой наглед отчайващ кош можеш да откриеш великолепна, чисто нова детска ушанка за ски или зимни ръкавици с естествен пух и все още висящ етикет. Не бързай да съдиш отдалеч, първо виж, разрови, пипни.

#5 - Демоде са

Всичко е въпрос на подбор и вкус. Едни от най-сполучливите находки можете да намерите именно сред дрехите втора употреба. Запазени маркови, лимитирани версии или истински винтидж съкровища, винтАЖ, както ги наричаше моя позната :)  

Новите модни тенденции повтарят неумолимо предишните, понякога дословно, друг път с малки изменения. Въпрос на въображение и комбиниране е да направиш една дреха актуална и модерна.

#6 - Не са качествени

Чисто нови детски дрехи от висок клас марки също избеляват, развличат се и променят формата си, понякога много повече от нещо купено за 1-2 лева от втора употреба – откритие, което носи тъга и непоправими дупки в семейния бюджет.

По мои лични наблюдения е повече въпрос на късмет, отколкото на етикет. Обличаната веднъж дреха винаги може да се познае по текстурата на материята, формата, повърхността, цвета и дребните детайли. Оглеждай старателно и най-важното – пипай!

#7 - Срам ме е, ще ме помислят за клошар

Една тотално погрешна теза, която се среща много често. Пазаруването в този тип магазини е модерно и в Париж, и в Берлин, и в Ню Йорк. Било е актуално преди 20-30 години, ще бъде и след още толкова.

Т.нар. thrift stores са неизчерпаем източник на вдъхновение и отправна точка за създаване на оригинален личен стил. Счита се за висш пилотаж да съчетаеш умело евтина дреха втора ръка с дизайнерски обувки например. Пазаруването в мол е скучно и конформистко, магазините за вехтории са свобода и забавление. Опитай поне веднъж!

Ако успееш да преодолееш горните 7 точки, разбираш, че купуването на детски дрехи втора употреба има редица плюсове.

Предимства на дрехите втора употреба

Цената, разбира се

Oсобено що се отнася до скъпи неща, които се носят малко – грейки и якета за ски, космонавти, палта, карнавални костюми, др. Красиво детско палто струва над 100 лв., но ако имаш късмет в някоя втора употреба можеш да се сдобиеш с такова едва за няколко лева.

Химическото чистене ще ти коства още 5, а разликата от 90 лв. можеш да похарчиш за добра семейна вечеря, качествени обувки за първи клас или нова мебел за детската стая.

Рециклиране

На фона на бълващата стоки почти за еднократна употреба индустрия, дрехите втора ръка употреба успокояват съвестта. Донякъде, разбира се. Къде-къде по-задоволяващо е да знаеш, че си част от голямата вълна на рециклиращите хора, които мислят по-глобално от собствения си праг вкъщи.

Купувай и хвърляй е порочен кръг, за който често не си даваш сметка. И въпросът далеч не е дали можеш да си позволиш нещо, а дали сдобиването с него е оправдано и смислено, дали въобще ни носи емоция или е просто поредното празно действие.

Оригиналност

Понякога попадаш на истински находки – яке, което става на раничка, двулицеви суичери, редки, вече отдавна изчерпани серии на известни марки, идейни интересни детайли, перфектни кройки и чудесни десени. Детето ще бъде извън масовката със сигурност.

Удобство и изчистен дизайн

Често сред дрехите втора употреба има качествени скандинавски марки, които освен с перфектната си функционалност, са известни и с минималистичния си дизайн. Можеш да си отдъхнеш от картинки на Елзи, миньони, джедаи и Малки русалки.

Виж и продължението, където споделям някои tips and tricks от собствен опит.