Икономика на споделянето: революцията на 21 век

Революцията напредва сериозно. Както най-вероятно си забелязал, новите играчи вече са тук и нарушават спокойствието на титулярите.

AirBNB - платформата за директно отдаване под наем и наемане на имоти управлява повече нощувки, от която и да било хотелска верига в света, без дори да притежaва хотел или имот.

Uber - платформата за директно отдаване под наем и наемане на автомобили е най-голямата такси компания в света без дори да притежава колите.

И много други примери биха могли да бъдат посочени, като Elance - платформа за хора на свободна практика, WeWork - пространство за споделяне на работни места, BlaBlaCar - друга платформа за свързване с шофьори със свободни места, и т.н.

Това, което се случва в почти всяка област, е, че се създават интернет платформи, където хората, които са готови да споделят или разменят стоки или услуги, могат да се свържат директно. Традиционните посредници, така нареченият middle-man, биват просто премахнати. Това е икономиката на споделянето, наричана също икономика на съвместно потребление.

Как порасна толкова голяма толкова бързо

Социалните промени

Определена част от населението, предимно младите хора, израснали в дигиталната ера, започнаха да отхвърлят културата на консуматорството, наложена през последните десетилетия:

• купуването на стоки, които се ползват няколко пъти и след това биват захвърлени
• притежаването на кола, която в 90% от времето седи неизползвана
• поддържане на свободна стая на детето, което порасна и отиде в университет

Хората осъзнаха, че “собствеността” води до загуба на ценни ресурси, а обществото ще спечели повече, ако вещите биват споделяни, използвани многократно, и се намали прахосването им.

Тази промяна в разбиранията дойде заедно с нарастващата загриженост за случващото се с околната среда и климатичните промени.

Другото, което ускори революцията, е финансовата криза от 2008. Това, което се случи, предизвика недоволство към традиционните играчи с тяхната безгранична алчност и се появи мотото “Да променим модела.”

Икономическият фактор

Чрез директното свързване на хората в интернет платформи и премахване на посредниците, икономиката на споделянето би трябвало да предложи по-ниски цени за купуващите и по-високи доходи на предлагащите. Така са се зародили и идеите за създаване на платформи за peer-to-peer кредитиране в САЩ и Обединеното кралство: “Как е възможно да плащам 16% годишна лихва по кредитната си карта и същевременно да получавам само 1% по депозита от същата банка?” Трябва да има начин посредникът да бъде лишен от огромното парче торта, което получава, и тя да се раздели по-справедливо при директното свързване на хората със спестявания и тези търсещи финансиране.

Глобалната мрежа

Без силата на интернет и неограничените възможности за връзка помежду ни, които ни предоставя мрежата, това не би било възможно. Всички тези инициативи, които междудругото са съществували вече някъде под някаква форма, не биха могли да станат общодостъпни, нито толкова бързо. Интернет позволи те да станат достояние на всички. Ефектът на мрежата послужи като средство за изграждане на доверие между хора, които не се познават. Въвеждането на оценки на продуктите от потребителите е чудо: нещо като децентрализирана и саморегулируема полиция.

Всичко върви по мед и масло

Не точно. Докато създават значима стойност, новите платформи не само се сблъскват с проблеми, но изправят обществото и особено регулаторните органи пред нови предизвикателства.

Много от дейностите, позволяващи директни взаимоотношения между участниците, не са съвсем регулирани. Данъчните бързо откриват, че значими потенциални постъпления просто им се изплъзват… И, разбира се, традиционните играчи реагират чрез лобиране, че случващото се е нелоялна конкуренция. Регулаторите и правителствата се опитват да достигнат темпото на революцията. Но няма да е лесно.

Навсякъде е различно

Някои държави и отделни области решиха да блокират напълно новите дейности като Uber (в България) и AirBNB (в Берлин) или да сложат пред тях сериозни ограничения.

Други избраха да прегърнат открилите се възможности и дори проактивно да работят ръка за ръка с новите участници, опитвайки се да установят балансирана регулаторна рамка, която да защитава потребителите, но и да предоставя възможности за развитието на бизнеса. Такъв пример са Обединеното Кралство по отношение на финансово-технологичния сектор и особено peer-to-peer кредитирането.

Трети бяха загрижени от създаването на монополи. С интернет размерът играе ключова роля и е един вид игра от типа “победителят взима всичко.” В смисъл, че голямата концентрация на платформи може да доведе до раждането на гигантски монополи. А при монополиста обществото зависи от “добрите му намерения.”

А традиционните играчи? В самото начало те гледаха ехидно на всички тези малки ентусиасти. След това станаха леко загрижени и се обръщаха към властите и регулаторите, както и лобираха за ограничаването им. Днес нещата са малко по-различни. Все повече и повече корпорации инвестират в стартиращи компании, преобръщащи настоящите модели с краката нагоре, влизат в партньорство с тях и дори разработват собствени инкубатори за вътрешно “отглеждане” на такива.

Какво следва

Предстоят интересни времена със сигурност. Вярвам, че ходът на революцията не може да бъде спрян. Web 2.0 е като цунами, по което е по-добре да сърфираш, отколкото да се опиташ да го възпреш. И това означава, че регулаторите ще трябва да наваксат и да се адаптират към тази нова среда. Ако не, страните, които напреднат, ще извлекат ползите пред тези, които изостанат. Интернет не се съобразява много с традиционните граници - Обединеното Кралство определено е хъбът за финансово-технологичните компании, както и Естония с нейния амбициозен проект за електронна идентичност.

Относно битката между корпорациите и стартиращите компании, подриващи статутквото - ще видим. Трудно е да се предвиди краят. Но да се надяваме, че какъвто и да е резултатът, то той ще е в полза на обществото - ще създаде стойност, ще ограничи загубата на ресурси и ще направи системата по-ефективна.

Искаш ли да научиш повече

Видео (TED talks): Rachel Botsman: The currency of the new economy is trust
Книга (Amazon): What's Mine Is Yours: The Rise of Collaborative Consumption
Следи Джеремая Оуянг в twitter на https://twitter.com/jowyang
Facebook група: Инвестиране в Peer-to-Peer lending