ТОП 10 на най-важните неща за peer-to-peer инвестициите

Всичко започва преди около 10 години, когато преглеждайки своето банково извлечение, един мъж си задава тези логични въпроси:

“Защо плащам на банката 15% лихва по кредитната карта, а в същото време получавам само 1-2% доходност за депозита ми в същата тази банка? Не може ли да се постигне по-добър баланс?”.

За разлика от милионите други хора, които са се питали същото, този мъж не спира дотук, а опитва да намери начин да поправи несправедливостта.

Така се ражда първата платформа за peer-to-peer (P2P) инвестиране. Останалото, както се казва, е история. Най-важното от тази история можеш да прочетеш в следващите редове.

1. P2P платформите са алтернатива на банковите и кредитните институции

Като типичен представител на икономиката на споделянето, P2P инвестирането има за цел да предложи по-изгодни условия за всички участници (peers), премахвайки огромните комисионни на класическите финансови институции.

P2P платформите представляват виртуални пазари, на които хората със свободни средства (инвеститори) срещат онези, които имат нужда от пари (кредитополучатели).

Ролята на платформата обаче не се изчерпва с това. Тя трябва да проучи кандидатите за кредит, да прецени кои от тях са достатъчно кредитоспособни и да разпредели месечните плащания по кредитите им между различните инвеститори.

По този начин между различните участници (peers) възниква сложна мрежа от връзки. Много често няколко инвеститора притежават дялове от един и същи кредит. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-малък е рискът, тъй като той се разпределя по равно между всички.

2. P2P инвестирането предлага по-изгодни условия и за двете страни в сделката

Премахването на излишните комисионни дава възможност на P2P компаниите да предложат по-ниски (от банковите) лихвени проценти на кредитополучателите и по-висока доходност на инвеститорите.

Това нямаше да е възможно, ако не бяха технологиите. Тъй като всичко се случва онлайн, разходите за отделните операции са значително по-ниски.

Освен това P2P платформите не разполагат с клонова мрежа, излишна бумащина и тежка корпоративна структура. Тяхното тайно оръжие е изключително модерният и ефективен софтуер.

Платформата изпълнява ролята на посредник между двете страни и таксува единствено за тази своя услуга, като обикновено удържа парите от кредитополучателите при финансиране на кредитите им. Всички приходи впоследствие, както и съответните рискове, свързани с инвестицията, се разпределят между инвеститорите.

Крайният резултат е едно по-справедливо разпределение на средствата между двете страни по кредита в сравнение с класическите методи на кредитиране.

3. Рискът се поема от инвеститорите

При банковите депозити на практика (почти) не съществува риск – клиентите са спокойни, че със сигурност ще получат парите си обратно. При P2P платформите нещата стоят по по-различен начин.

Винаги съществува опасност някой от длъжниците да не успее да се издължи навреме (или изобщо), като в този случай загубата се поема от инвеститорите. Този риск обаче е поставен в разумни граници, чрез внимателно пресяване и оценка на кредитополучателите.

Изчисленията са така направени, че след покриване на евентуалните “лоши” кредити, за инвеститорите да остане добър доход.

В зората на P2P платформите оценката на риска бе оставена в ръцете на самите инвеститори - те сами избираха на кого да дадат парите си, а лихвата често се определяше с наддаване на търгов принцип.

Днес почти всички платформи се занимават с това, въпреки че инвеститорите все още имат възможност да правят последващ подбор по различни критерии.

Ако инвеститорът действа разумно и разпредели парите си между повече на брой кредитоискатели, той автоматично ще намали риска, тъй като няма да поставя “всичките си яйца в една кошница”. По този начин печалбата от коректните платци ще покрие загубите от некоректните и ще осигури приличен доход.

4. Както при всяка инвестиция, тук има и други рискове

Колкото по-дългосрочен е един кредит, толкова по-висока е неговата възвръщаемост, но това естествено е за сметка на ликвидността. Няма смисъл да инвестираш в дългосрочни кредити, ако има вероятност парите да ти потрябват преди изтичането на срока на задължението.

P2P платформите не са най-удачното място, на което да инвестираш спестявания, заделени за спешни случаи.

Естествено няма как да планираме и контролираме всеки момент от нашия живот – винаги може да се случи нещо непредвидено. Затова и повечето P2P платформи предлагат вторични пазари, на които инвеститорите имат възможност да продадат своите дялове при спешна нужда от пари.

Прибягвайки до тази услуга, инвеститорите са изложени на риск, свързан с лихвата – ако пазарната цена на кредитите междувременно се е покачила, отпуснатите при по-ниски лихвени проценти кредити вече няма да са толкова атрактивни.

Това ще принуди продавачите да предложат отстъпка от номиналната цена на кредита. Важно е да отбележим, че ситуацията би била аналогична и при инвестиция в ценни книжа, например.

Едно от най-често срещаните притеснения е свързано с макроикономическия риск и по-конкретно с това как една евентуална икономическа криза би се отразила на възвръщаемостта.

Логично е да се очаква, че рязкотото нарастване на безработицата ще доведе след себе си по-висок кредитен риск и съответно по-ниски печалби.

Когато става въпрос за последствията, е важно да разграничим най-нискорисковите от рисковите кредитополучатели, тъй като вторите са по-уязвими на промените в икономиката. И все пак нещата не са черно-бели.

Историята показва, че икономическите сътресения нямат чак толкова разрушително влияние върху кредитните пазари.

Чудесен пример представлява първата платформа за P2P инвестиране - ZOPA, която успя да премине без сериозни сътресения през световната икономическа криза от 2008-а година. Не може да се каже обаче същото за инвеститорите, избрали преди кризата да инвестират спестяванията си на фондовата борса.  

5. Не е ли това поредната финансова пирамида?

Когато става въпрос за нещо ново, е напълно нормално да има съмнения и недоверие. Но в САЩ и Великобритания има P2P платформи с над 10-годишна история (Lending Club, Prosper и Zopa), през която те успяха да натрупат много опит и добри практики.

Възникналата междувременно британска Peer-to-peer асоциация създаде списък от оперативни правила, които бяха добре възприети и имплементирани в P2P платформите в цял свят.

Тяхното спазване помага да бъдат избегнати нови неприятни ситуации като фалита (след вътрешни злоупотреби) на шведската платформа TrustBuddy и провала на част от хилядите P2P компании, заляли огромния китайски пазар.

Прозрачността е основен принцип в P2P инвестирането. Успешните платформи се отличават с това, че предоставят на своите кредитополучатели и инвеститори цялата налична информация, без да крият от тях инвестиционните рискове, на които са изложени.

Британската P2P асоциация задължава компаниите да направят публичен своя кредитен портфейл – нещо абсолютно немислимо в света на банковите институции. Това дава възможност на всеки сам да прегледа данните и да оцени качеството на съответните кредити.

Тази форма на публичен одит се оказва много по-ефикасна от традиционните методи. Не са малко примерите на фалирали банки, въпреки задължителните одити от регулаторите, на които те са подложени.

Друга група важни правила засяга управлението на парите на клиентите. Трябва те да са отделени и изцяло независими от средствата, които платформите използват за своите собствени нужди.

Към ключовите изисквания за P2P платформите спадат също: сериозен опит в сферата на рисковия мениджмънт, качествен софтуер, процедури срещу прането на пари и партньорство с външна компания, която ще продължи да управлява портфейла в случай, че платформата прекрати дейността си.

И накрая, но не на последно място, всеки инвеститор знае много добре точно къде отиват неговите пари, тъй като притежава дялове от конкретни кредити.

Не съществува проблемът с размитата отговорност, наблюдаван при банките и финансовите пирамиди, където всички средства отиват на едно и също място. Дори една P2P платформа да прекрати дейността си, нейните кредитори запазват своите дялове от дълга.

6. P2P инвестирането завладява света

В САЩ има 2 големи играча – Lending Club (през 2015-а година отпусна кредити за 8.3 млрд. долара) и Prosper (3.7 млрд. долара). Техният дял на американския пазар за потребителски кредити е все още относително малък, но съвсем не е за подценяване.

В началото на 2016-а година грешни управленски решения доведоха до забавяне на темповете на растеж на Lending Club. Това сериозно разтревожи инвеститорите, сред които преобладават големите компании.

За пореден път се потвърди максимата, че доверието се гради бавно и трудно, а може да бъде изгубено за миг. Lending Club бяха принудени сериозно да преразгледат амбициозните си планове за растеж.

Трябва да обърнем внимание на факта, че бързият прогрес на американските компании за P2P инвестиране се дължи основно на институционални инвеститори, т.е. големи корпорации.

Интересна разновидност на P2P платформите представляват Kabbage и Ondeck, които отпускат средства на малки и средни предприятия, нуждаещи се от свежи пари за развитието на своя бизнес. През 2015-а година Kabbage раздаде кредити за 1.9 млрд. долара в сегмент, сериозно подценяван от традиционните банкови институции.

Вторият най-добре развит пазар за P2P инвестиране е разположен от другата страна на Атлантическия океан - във Великобритания.

Там се наблюдава постоянен и стабилен ръст благодарение на трите големи играча – Zopa, RateSetter и Funding Circle (последните са насочени Peer-to-business), както и на десетки по-малки.

Британският модел се оказва по-успешен от американския, поради факта, че разчита основно на малките инвеститори, а не на големите корпорации.

Огромен е и приносът на Асоциацията на компаниите за peer-to-peer кредитиране, която постави основите на много добри бизнес практики, още преди намесата на държавния регулатор FCA.

На P2P пазара се появиха и играчи като Lendinvest, които кредитират компании в сферата на недвижимите имоти.

Останалата част от Европа започна бързо да наваксва изоставането и повечето държави вече могат да се похвалят с разрастващи се P2P компании за кредитиране като Younited във Франция, Auxmoney в Германия или балтийските Bondora и Mintos.

7. Възвръщаемостта е по-висока от тази при банковите депозити

Възвръщаемостта варира сериозно, в зависимост от избраната P2P компания и от конкретния сегмент в платформата. По-голямата възвръщаемост логично е обвързана с по-голям риск.

Най-големите играчи на британския пазар предлагат възвращаемост от около 4%. На пръв поглед тази цифра не е особено впечатляваща, но трябва да имаме предвид, че в същото време депозитите там гарантират печалба от около... 0%.

Възвръщаемостта е сравнително ниска, поради таргетирането основно на най-ниско рисковите кредитополучатели с много добра кредитна история, които могат да бъдат привлечени единствено с атрактивни ниски лихвени проценти. Благодарение на този внимателен подбор, рискът за инвеститорите е изключително малък.

Повечето платформи дават на своите инвеститори възможност сами да изберат в кой сегмент кредитополучатели от техния портфейл да инвестират, в зависимост от търсената възвръщаемост и риска, който са готови да поемат.

Американските платформи се отличават с голямо разнообразие по този показател. Възвръщаемостта при тях варира между 4% и 10%, като средната е около 6%-7%.

Съществуват и платформи, изцяло фокусирани върху рисковите кредитополучатели - които са в затруднено положение или с лоша кредитна история. Този тип клиенти са готови да приемат дори кредит с 30% годишна лихва, което може да донесе на инвеститорите над 10% печалба.

Много важно е преди всяка инвестиция инвеститорът да се поинтересува от данъчното законодателство в страната, в която плаща данъците си. Особено, ако става въпрос за закупуване на дялове от високорискови кредити.

В случай че държавата не позволява приспадане на загубите, има голяма вероятност печалбата да бъде “изядена” от плащането на данък върху цялата лихва.

Нека за пример ползваме инвестиция в кредит с 30% лихва и 20% кредитен риск, който обещава 10% възвръщаемост преди данъците. Ако данъкът е 33% и се начислява върху цялата лихва, за инвеститора след плащането му остава... 0.

Изводът е, че всичко зависи от риска, който си готов да поемеш. Трябва внимателно да избереш комбинацията от риск и възвръщаемост.

Инвестицията в P2P кредити е начин да увеличиш доходността за спестяванията си, но определено не е мястото, където да вложиш всичките си пари или заделеното за спешни случаи.

8. Законите са различни  

В световен мащаб не съществува единна регулация на P2P платформите. Такава няма дори в рамките на Европа. И все пак можем да групираме различните подходи в 3 основни категории:

• Директен договор между инвеститора и кредитополучателя 
  В тези случаи обикновено не е необходим лиценз от страна на Комисията за финансов надзор или Централната банка. До съвсем скоро такава бе практиката във Великобритания (в момента има нова регулация, заради която съществуващите платформи са в процес на кандидатстване за специализиран P2P лиценз).

• Платформата добавя трета страна в сделката, която да финансира кредита 
  Това обикновено е компания с лиценз от Централната банка. След това задължението се раздробява на малки дялове, които се предлагат публично на финансовите пазари. Този модел се прилага основно в САЩ, където ролята на регулатор изпълнява американската комисия по финансов надзор SEC (Securities and Exchange Commission).

• Самата платформа е регистрирана финансова институция или има за партньор такава 
  Това й дава възможност сама да отпуска кредити и впоследствие да продава на своя частен пазар правата за получаване на плащания над отделни дялове от тях. Този модел се прилага основно в Балтийските републики. Ние от Klear сме вписани в регъстъра на финансовите институции по чл. 3а от Закон за кредитните институции. Това ни позволява да отпускаме потребителски кредити. След като бъдат финансирани ги публикуваме за продажба на нашия пазар.

9. P2P платформите - специалисти в управлението на кредитния риск

Въпреки че кредитният риск се поема от инвеститорите, един от основните стремежи на P2P платформите е да стават все по-добри в управлението на риска. И това е напълно логично – ако инвеститорите загубят пари, това може да доведе до краха на платформата.

P2P компаниите не могат да си позволят имиджът им да бъде накърнен. Подобна криза е много по-страшна за тях, отколкото за банките, които в труден момент могат да разчитат на своите акционери или спасително финансиране от държавата.

Достъпът до данните от кредитния регистър, е от изключително значение за добрата оценка на кредитния риск. P2P платформите разполагат с тази информация, благодарение на своя лиценз (или лиценза на техните партньори). Това обаче съвсем не е всичко.

От интернет (социални мрежи, поведение на сайта и др.) платформите събират огромно количество информация, за обработката на която използват модели за кредитен скоринг и machine learning (иновативна технология с изкуствен интелект).

Получените данни дават изключително точна представа за това в кой рисков рисков сегмент попадат кредитополучателите и съответно помагат за прецизното определяне на цената на кредита.

Този подход в голяма степен гарантира постигането на търсената възвръщаемост за всеки от сегментите, тъй като ценообразуването е базирано на риска.

Платформите се занимават и със събирането на закъснелите плащания - със свои собствени ресурси или с помощта на колекторски фирми.

Разходите по тези процедури обикновено се покриват от наказателните такси, налагани на некоректните платци, но понякога се налага инвеститорите също да се включат (лишавайки се от част от печалбата си).

За да не бъдат неприятно изненадани от непредвидени обстоятелства, водещите британски компании разполагат със сериозни финансови запаси, натрупани през годините чрез заделяне на процент от получените комисионни за всеки отпуснат кредит.

Това е още един от гарантите за постигане на очакваната възвръщаемост. Ако даден кредит се окаже “лош” и не бъде погасен, вместо от инвеститорите, загубата се поема от този буферен фонд. Разбира се, той не може на 100% да гарантира печалбата.

Макар и хипотетична, съвсем не е изключена ситуация, при която размерът на лошите кредити да надвишава натрупаните спестявания във фонда. В този случай инвеститорите няма могат да получат своята предварително фиксирана печалба, но въпреки това ще останат собственици на дяловете от кредита, в които са инвестирали.

Наскоро P2P платформите добавиха още един защитен механизъм – buy-back гаранция (гаранция за обратно изкупуване). Ако кредитът достигне определено ниво на забавяне, той се изкупува обратно от кредитора на номинална цена.

Единственото, което може да обърка плановете при тази нова “защита” за инвеститорите, е изпадане в несъстоятелност на компанията, предоставяща гаранцията.

10. Платформите стават все по-съвършени

Отмина времето, когато P2P платформите просто свързваха хората. Днес повечето от тях предлагат комплексни решения, полезни на много по-широк кръг от хора, в сравнение с първите години на своето съществуване.

Пример за тази еволюция са автоматичните инструменти за инвестиране. Те дават възможност на инвеститорите да зададат определени рамки на своите изисквания, които позволяват на платформата (след потвърждение) автоматично да инвестира парите във всеки кредит, отговарящ на предварително зададените критерии.

Това е едно особено полезно решение за инвеститорите, които не желаят ежедневно да проверяват дали плащанията от техните длъжници са пристигнали навреме. Друго предимство на тази система е предотвратяването на излишното задържане на неизползвани пари.

При класическия модел одобрените кредити се включват на пазара, където инвеститорите могат да започнат да инвестират в тях. Кредитът съответно се отпуска, едва след като бъде събрана 100% от исканата сума. Понякога това може да отнеме цели дни – време, през което кредитополучателят може да размисли и да се откаже.

Големите играчи, поради огромните суми, с които оперират, нямат този проблем. По-малките P2P платформи обаче трябва да са по-креативни.

За да не губят ценни клиенти, те отпускат кредити, финансирани със собствени средства, след което ги обявяват за продажба сред своите инвеститори. Получените от тях пари отиват за отпускането на нови кредити и по този начин кръгът се затваря.

Този подход се прилага и от агрегиращите платформи, каквито са европейските Mintos и Twino. Те самите не отпускат кредити, но разполагат със собствен пазар, на който публикуват кредити на други кредитни институции.

Американските компании Orchard, NSR и LendingRobot са избрали по-различен подход, давайки възможност (aggregating layer) за по-лесно инвестиране в различни платформи.

Все по-голям е броят на специализираните фондове, инвестиращи в P2P кредити. По този начин те разнообразяват портфейла си и осигуряват на своите клиенти комбинирана доходност.

Това е чудесно решение за пасивните инвеститори, които нямат време и желание да се занимават с откриване на сметки във всяка от различните платформи.  

В края на краищата, P2P инвестирането се явява още една опция, в която индивидуалните и институционалните инвеститори да вложат парите си.

Обобщение

P2P платформите имаха нужда от години, за да добият популярност и да спечелят доверието на хората. Последва истински бум, съпроводен с много ентусиазъм и прекалено високи очаквания.

И докато в Европа продължава да се наблюдава стабилен ръст (макар и не с лудите темпове от последните години), в Америка настроенията са на противоположния полюс.

Социалният елемент е на страната на P2P платформите в опита им да отмъкнат част от клиентите на големите традиционни играчи. Новото поколение потребители е отворено към иновативните решения, които те, като част от икономиката на споделяне, им предлагат.

На пръв поглед, при еднакви условия по кредита, за кредитополучателя не би имало значение дали той ще му бъде отпуснат от банкова институция или платформа за P2P инвестиране. На практика обаче, все повече потребители избират P2P платформите, защото предпочитат да знаят, че парите им ще отидат в някой като тях, а не в някоя голяма алчна корпорация.

Едно е сигурно – във финансовата индустрия има още много неща, които могат да се подобрят.

Само времето ще покаже дали банките ще реагират адекватно на новите условия и ще предложат по-качествени и справедливи услуги или ще продължат да губят все по-големи дялове от своя бизнес за сметка на амбициозните и гъвкави нови играчи.

Каквото и да се случи в бъдеще, едно е сигурно – условията за потребителите ще стават все по-добри. Или поне такива са всички прогнози за стартиралата и набираща все по-голяма скорост революция Finance 2.0.

P2P платформа на Klear: www.klearlending.com/invest