Историята на създаването на един стартъп. Клиър.

Как стигнахте до идеята за Peer-to-peer (P2P) платформа за кредитиране?

Първата искра припламна някъде през 2011 година, когато попаднах на Prosper - една от двете най-големи платформи в САЩ. Бях, меко казано, впечатлен от идеята за инвестиране в дялове от потребителски кредити, при което печалбата е под формата на част от лихвения процент, плащан от кредитополучателите. През следващите дни и месеци направо надух главите на приятелите и колегите си – не спирах да ги занимавам с тази идея.

Какво последва след първоначалната еуфория?

Ами... почти нищо. Говорих много по темата с моя шеф и други колеги – умни хора на високи позиции. По това време работех в банковата група БНП Париба и бях CEO на българското дружество за потребителско кредитиране - БНП Париба Лични Финанси. Силно вярвах, че това е нещо голямо и е едно истинско предизвикателство дори за нас, лидерът в потребителското кредитиране в Европа. Реакциите варираха от любезна проява на интерес до тотално безразличие. Най-близките ми приятели в компанията ми казваха: “Прав си, Лоик – всичко това е страхотно, но е прекалено футуристично. Концентрирай се върху настоящите си цели...“

Съжалявате ли за този период от престоя си в голямата корпорация?

Не. Разбира се, бях разочарован от хладните реакции. Но не бива да забравяме, че това е една огромна организация, много успешна и стабилна. За 20-те години, които прекарах там, станах свидетел на много големи промени, включително 4 сливания. Получих възможност да се развивам. Възползвах се и съм много благодарен. Имах шанса да реализирам много проекти и да работя със страхотни хора. Може би те са това, което най-много ми липсва от корпоративната среда.

Не ме разбирайте погрешно - екипът в Клиър е фантастичен! Просто в голямата компания има наистина огромно разнообразие от хора. Надявам се един ден да изпитам това отново, когато Клиър се разрасне.

И все пак в един момент напуснахте...

Така е. Но не веднага. Останах още 2 години, заради интересните проекти и работата с хора, които харесвам. Корпоративният натиск обаче ставаше все по-голям и по-голям. Огромна част от времето ми преминаваше в дискусии с централния офис. Това не ми харесваше. Впоследствие стартира и проект, който беше политически обвързан. Нещо, с което не бях съгласен. Опитах да се противопоставя, но това беше изгубена кауза. Освен всичко друго, тази моя позиция със сигурност нямаше да помогне за моето бъдещо развитие в компанията...

Дадох най-доброто от себе си. Когато обаче човек не харесва това, което прави, няма как резултатите да са перфектни.

Затова напуснах. В интерес на истината си взех 1-годишен отпуск, запазвайки си опцията след това да се завърна в компанията.

Как прекарахте тази година?

Истински се наслаждавах на живота без стрес и преследване на цели и финансови резултати.

Можех да си го позволя, благодарение на факта, че през тези 20 години на яко бачкане бях успял да заделя пари. Използвах 12-те месеца, за да обикалям света и да възстановя връзките си с приятелите, които бях започнал да пренебрегвам, заради непрекъснатата си заетост.

По време на моите пътешествия срещнах много и най-различни хора. Това ми помогна да отворя съзнанието си и да излеза извън рамките на ограничения свят, в който живеех през последните години. Прочетох много книги. Ако трябва да препоръчам една от тях, определено ще е The Zero Marginal Cost Society. Отделих време да опозная по-добре социалните медии – нещо, което по това време се считаше за напълно безсмислено.

През този период ми хрумнаха около 40 бизнес идеи, повечето от тях за различни стартъпи.

Успоредно с това, след като половината от годината вече беше изтекла, поднових контактите си с компанията, за да проверя какво се случва там и какви са опциите. Нищо вълнуващо.

Беше време да напусна корпоративния свят и да се присъединя към този на предприемачите.

40 идеи за бизнес! Как избрахте, върху коя да се фокусирате?

В края на 2014-а се завърнах за кратко в София. Бях отседнал в AirBNB квартира, в която събрах няколко от по-близките ми приятели. Прекарахме цял ден в обсъждане и оценяване на всяка от идеите. Беше забавно и изтощително. И до днес си спомняме с усмивка откачената идея за краудсорсинг на мрежа от морски птици, които показват на рибарите, къде има риба.

Явно идеята за P2P кредитиране се е класирала на първо място...

Ами, не съвсем. Беше трудно да се направи финално класиране. Различните хора харесваха различни идеи. Нямаше изявен победител. През следващите 2 седмици преглеждах и анализирах записките си, но бях в задънена улица. Трябваше ми време, за да стигна до очевидното – макар много да ми се искаше, нямаше смисъл да се захващам с проект в сфера, в която нямам никакъв опит, като здравеопазването или образованието.

Осъзнах, че ще е най-разумно да надграждам над това, което вече съм постигнал и да използвам натрупания през годините опит в сферата на финансите. Затова се спрях на идеята за P2P платформа, която да предоставя потребителски кредити при по-добри условия от традиционните играчи.

Какви бяха следващите стъпки?

Трябваха ми 3 седмици, за да изготвя документ, съдържащ най-важните аспекти на проекта. Нарекохме го “Founding Memo”. В него са събрани ценностите и визията на компанията, както и хората, които ги споделят. Тъй като все още пътувах, написването на тези неща на хартия, беше изключително важно. Процесът на тяхното документиране беше свързан с допълнителни размишления, които ми помогнаха да изясня нещата и за себе си. Изпратих документа на онази малка група от хора, които възнамерявах да поканя в проекта.

Какви бяха реакциите?

Страхотни. Ентусиазирани. Мартин веднага изяви желание да се включи. Естествено възникнаха и въпроси. Провокативни и много точни, в интерес на истината. Трябваше да си напиша домашното. Но вместо да отида у дома, поех за Бразилия...

Какво правихте в Бразилия?

Никога не съм бил толкова зает! Един месец карах сърф в Жерикоакоара. Беше страхотно. Успоредно с това успях да създам и финалното Founding Memo. То придаваше повече смисъл на проекта и беше фокусирано върху нещата, които можем да направим по-добре в полза на потребителите, върху нашите основни принципи.

Кои са тези принципи?

На първо място – “честност и прозрачност”. И това не са само думи – следваме тези принципи във всичко, което правим. Затова нашите кредити са максимално опростени и имат само една единствена такса, без допълнителни скъпи застраховки и други “хитрости”. А ако човек пожелае да погаси кредита си предварително, няма никакви бариери за това – нито наказателни такси, нито излишна бюрокрация. Решихме нашите кредити да са с по-изгодни условия от банковите, затова при нас таванът на ГПР е много по-нисък от поставения от националния регулатор и от този на банките. Нещата, които сме написали в този документ, вече са реалност.

Другият ни основен принцип е да помагаме. Затова нашата платформа предоставя напълно безплатни инструменти за управление на личните финанси и обективни съвети. Те са особено полезни за хората, на които не можем да помогнем с кредит. Блогът ни е пълен с ценно съдържание, като подготвяме и много нови теми, сред които съвети при задлъжнялост, например.  

Какви бяха реакциите, след този втори документ?

Проектът получи зелена светлина. Лукаш реши да инвестира свои лични пари и станахме съоснователи!

Ключовият момент за мен беше в това да съберем група от хора, на които можем да разчитаме и които вярват в проекта. Дори най-добрата идея няма шанс за успех без точните хора.

В края на 2014-а отново се срещнахме в София. Създадохме канал в Slack, към който добавихме хората, изявили желание да се включат в проекта. Името на канала беше Клиър, а останалите участници в него – Андрей, Биляна, Йоана, Деян, Пламен, Фани... Всички те вярваха във визията на проекта. Доказателство за това е фактът, че част от тях напуснаха високо платени позиции. В замяна получиха дялове от Клиър – не само като компенсация, но за да почувстват проекта като свой.

Кога започна същинската работа по създаването на Клиър?

Действително отне време, докато всички се присъединят. Всеки от нас работеше някъде другаде и имаше поети ангажименти, които трябваше да изпълни, преди да напусне. Беше странен преходен период. В продължение на няколко месеца се срещахме тайно, като във филм за Джеймс Бонд. Най-накрая, през юни 2015-а създадохме компанията. Преди да наемем офис, работехме от апартамента на Лукаш.

Откъде започнахте?

Отначало в екипа имаше само един софтуерен разработчик, всички останали бяхме с бизнес профил. Започнахме със създаването на продукта. Това беше свързано с много проучване и обсъждания. Напрегнат и вълнуващ период. Започнахме да документираме на видео част от нашите срещи и разговори. Това ни помогна да привлечем първите последователи във Facebook и LinkedIn.

А кога се захванахте с писането на кода?

По-късно от планираното. Човекът, който бяхме избрали за лидер на нашия ИТ отдел, се отказа по лични причини. Това беше сериозен удар. Прекарахме лятото на 2015-а в набиране на софтуерни разработчици. Доста труден период. Попаднахме на страхотни хора, които бяха влюбени в идеята, но по една или друга причина не можеха да се включат. Най-накрая, с помощта на лични контакти, намерихме настоящите си колеги - Юли, Иван и Ники, като последният е архитект на нашата система за управление на кредити и съосновател на Клиър.

И така, същинската работа по кода на P2P платформата стартира през октомври 2015-а.

Кога беше премиерата на платформата Клиър?

Около година по-късно. Отпуснахме първия си кредит през август 2016 година. През ноември отворихме платформата и за инвеститори, след като вече имахме 30 кредита и можехме да предложим вторичен пазар.

Цяла година?! Звучи като ужасно много време...

Да, така е. Но успоредно с това развивахме финансово-образователната част на нашия проект. В началото на 2016-а сайтът вече беше онлайн, заедно с безплатния инструмент, с който всеки лесно може да изчисли месечния си бюджет и да следи своите разходи. Създадохме и блог, на който започнахме да публикуваме много статии за бюджетирането, личните финанси, кредитите. Влагаме много енергия, за да предоставим на хората това, което вярваме ще им е полезно при управлението на личните финанси. Сериозна подкрепа получаваме и от нашите автори Николай, Катя и Милен. Освен че дава добавена стойност на читателите, блогът ни помога да създадем база от потенциални клиенти. Благодарение на добрата ни SEO работа, много от нашите статии се появяват на първа страница в google, при търсене по темата.

Кой беше най-трудният момент?

Както споменах и по-рано, това беше моментът, в който опитвахме да съберем нашия софтуерен отдел. Освен това, от началото до днес, няколко души напуснаха екипа. А човешкият фактор е най-важният и чувствителен ресор в един стартъп.

А най-хубавият момент?

Многото кандидати. Първият отпуснат кредит. Получаването на лиценза от БНБ. Първата ни статия, която се превърна в един вид вайръл - „10 принципа за парите, които заслужава да си татуираш”. Селектирането ни от словашкия финансово-технологичен акселератор The Spot. Преминаването на летвата от 1 млн. лева отпуснати кредити. Получаването на 100 000 лева от инвеститор в деня преди Коледа...

И все пак най-хубави са моментите, когато някой от нашите клиенти, първите престрашили се да ползват услугите ни, ни каже „Клиър, обичам това, което правите“. Това наистина е безценно!

Какво ще кажете за финал? Какво да очакваме от Клиър?

Имаме страхотен продукт и вярваме в него. Обратната връзка, която получаваме от нашите клиенти е много позитивна. Следващата ни цел е увеличаване на броя на нашите клиенти. Най-голямото предизвикателство е изграждането на имидж и доверие.

Хората трябва да разберат, че макар да не сме банка, съвсем не сме институция за бързи кредити. НЕ! НЕ! И НЕ!

И това не означава, че сме бавни – напротив! :) Просто даваме най-добрите кредити в България - с ясни условия и често по-изгодно от банките.

И тъй като в нашия бизнес доверието е от първостепенно значение, ние трябва да докажем, че сме добри в управлението на кредитния риск. До този момент резултатите са чудесни.

Казано накратко - трябва да убедим все повече и повече хора, добри хора, че правим нещо хубаво, с най-добри намерения, за доброто на всички.

...

Статията e публикувана първоначално във втори брой на списанието THE STARTUP MAGAZINE. 
Можете да го намерите на https://startup.vmedia.bg и следвате на https://www.facebook.com/thestartupmagazine