Е, момичета и момчета, декември е!
Дори да не ползвате нито едно от сетивата си, пак ще усетите, че празниците наближават. Няма как – така нареченият празничен дух витае във въздуха и попива във нас, минава през кожата ни и обладава мозъка ни.
„Празничен дух” – баба ти. С този вълшебен израз обобщаваме пълната истерия, тоталното вманиачаване и повишената консумация на всичко, което може да се консумира (пък и на това, което не може).
Далеч по-честно би било вместо „празничен дух” да използваме израза „духът на пълнената пуйка”. Пълнената пуйка е нещо обещаващо и американско! Просто чудесно!
Маркетинг мениджърите ни виждат като пълнени пуйки и се надяват около 1-ви януари да сме едни съвсем, съвсем изпразнени пуйки – това ще означава, че всичко е минало по план. Децата също ни виждат като пълнени пуйки – пълни сме с подаръци, лакомства и какви ли още не чудеса.
Ние пък виждаме празниците като пълнени пуйки! Напълнени са с нашите очаквания, мечти или поне с весело изкарване, което може пък и да реши някой екзистенциален проблем – като да ни срещне със сродната душа например.
Ех…
Краят на годината е пълен с предизвикателства. И… глупости. Като една типична пълнена пуйка.
Реших да направя съвсем непълен списък на глупостите, които сме способни да сътворим, обладани от духа на пълнената пуйка! Основният потърпевш е личният ни бюджет, но не е само той. Да видим!
1. Започваш да празнуваш месеци по-рано!
Ами да! Като дойде ноември, то си е вече Коледа! Светваме украсата по улиците, забучваме елхички тук и там, започват разни черни петъци, коледни промоции и други такива прекрасности, които ни алармират, че е време да купуваме подаръци! Да не вземем да забравим, че става страшно!
Каквото и да се случва от ноември нататък, то се зове „коледно”. Ми така де, няма да чакаме още почти два месеца! Ще си празнуваме отрано, какво лошо има?!
Даже не може ли да премахнем ноември от календара? И след октомври да идва директно декември? Да премахнем и октомври (щото ще е новият ноември)? И септември? И август? Да остане само януари и декември, викам аз! Така ще ни е едно коледно през цялата година!
Лошото е, че се обезценява празникът… Изморяваме се от тази толкова дълга Коледа. Изморяваме се от нея, много преди да е дошла. И обедняваме. Защото смисълът на цялото това преекспониране, е да похарчим повече.
Украсяваме елхата месец по-рано, за да се радват децата. Но истината е, че така притъпяваме радостта им. Те стават резистентни към коледното вълшебство. Защото, съгласи се, нито едно уважаващо себе си вълшебство не може да се случва в продължение на месеци.
Някога през ноември са започвали коледните пости – период на смирение и молитва, на преоценка, на осмисляне, на връзка с Бог. Днес това е период на връзка с някоя промоция, с някой по-изгоден месечен план, с някой по-готин бранд. Период на показност. На материализиране.
Едно време постите завършват с празник на доброто, което се е родило за всеобщо спасение. Днес – с брутално преяждане и запой, за които всеки се гласи да изглежда феноменално! Ценности, какво да правиш…
2. Що пък да не дадеш едни 30-40 лева за опаковки?!
Една от великите глупости, които можеш да свършиш, обладан от духа на пълнената пуйка, е да се отбиеш в магазинче за опаковане на подаръци! Там ще почакаш поне 30 минути и ще дадеш немалко пари, за да придадат тържествен вид на купените от теб подаръци. Сериозно? Струва ли си наистина?! Аз категорично смятам, че не.
Преди няколко години сестра ми беше опаковала всичките подаръци във вестници, беше ги украсила с елхови клонки и някакви съвсем обикновени панделки. Изглеждаха страхотно! Изключително стилно! Дори смятам, че производителите ще се светнат да направят опаковъчна хартия, имитираща вестник!
30-40 лева за опаковки са твърде висока цена. С тези пари можеш да свършиш много по-прекрасни неща, помисли. Можеш да си направиш сам опаковъчна хартия или пък да използваш амбалажна хартия, останала от кой-знае-какво. Можеш да направиш като сестра ми – с вестници и списания. Или пък да си измислиш нещо свое. Струва си да опиташ.
3. Да купиш на детето си точно това, което иска
Да, да, да, свестните родители гледат да осигурят на децата си най-бленуваните подаръци, описани в писма до Дядо Коледа!
С треперещи пръсти свестният родител разгръща писмото и се надява там да не пише нищо за самолет (съвсем истински и с пилот), а нещо, което някак все пак да е в състояние да осигури! Защото каквото пише в писмото, това и трябва да се материализира! Не може да не може!
Услужливи компании дори ни пускат трогателни реклами, в които ни успокояват, че и кредит ще ни дадат, ако трябва, само и само да сбъднем детските мечти. Ех, че мило…
Таблет, лаптоп, PlayStation – няма проблем, някак ще го доставим!
Много, много вредно…
Финансовите възможности на семейството ти вероятно не се променят през годината. Рамките на семейния бюджет определят начина ви на живот. Би трябвало да определят и размера на коледните подаръци. И детето да получи не повече от това, което семейството може да си позволи.
Ако сме оставили детето си с впечатлението, че подаръкът е смисълът на Коледа, нека после не се тръшкаме, че ценностите на децата са толкова девалвирали.
4. Тонове шоколади и сладкиши за децата!
Където и да отидеш по Коледа (разбирай от началото на ноември), трябва да се напълнил торбата с шоколади, бонбони или поне с едни датски бисквити (дето са гръцки). За да почерпиш децата!
Шоколадови календари, италиански козунаци, Дядо Коледа от шоколад, мечета, джуджета – всичко трябва да е висококалорично, иначе не е подходящо някак.
По Коледа изпразвам цял един шкаф, в който да побера всичкото „сладко”, което ще бъде подарено на децата ми! Наистина ли някой смята, че това е окей? Не, не е окей – вредно е! И за децата, и за бюджета, и за света!
5. Да купиш още едни лампички, топки, свещички!
Абе, изгоряха ли ни лампичките миналата година? По всяка вероятност – все пак са работили два месеца! Но не е съвсем сигурно… Я, да вземем едни за всеки случай. Пък и едни топки. Пък и тези свещички. Да светне хубаво целият апартамент! Че и входът! Така, да се вижда от далече, хубаво да заслепи съседа неден!
Дори не осъзнаваме колко пари точно хвърляме за коледни дреболии, от които изобщо нямаме нужда (или които вече си имаме в изобилие).
6. Калъфи за столове, костюмче за куче, кърпа за ръце с елхичка
Това прилича малко на горното, ама не съвсем. Тук говоря за новите изобретения в областта на коледната украса! Всяка година нови и нови предмети от дома и живи същества имат нужда от украса – такъв е животът просто.
Диадемката с еленски рога отдавна е клише. Рогата на автомобила също вече не са иновация – те са просто задължителни. Но, виж, калъфчета за облегалките на столовете е друго нещо!
Ако не облечеш йоркширския си териер като Снежанка, си много назадничав, честно! Чашата да е елхичка, чинията – свещичка, сапунът – снежинка.
Това е най-малкото, което можеш да направиш! Накупи си от тези прекрасни и много практични предмети на промоционална нищо и никаква коледна цена!
7. Да си купиш истинска елха!
Смятам, че и това е глупаво. Първо, защото е един немалък разход (а периодът и без друго дава достатъчно поводи за харчове). И второ, хич не е еко.
Убедена съм, че покупката на жива елха стимулира незаконната сеч. А купуването на дръвче в саксия не променя нищо особено – не познавам нито една елхичка, успяла да се адаптира в природата, след като е прекарала месец-два до радиатора в апартамента.
Определено смятам, че е по-разумно да си купиш изкуствена елхичка! И без това всичко по Коледа е изкуствено, пластмасово. Особено смисълът. Той отдавна е made in china. Защо елхата да прави изключение?
Скъпоструващите глупости, които правим по празниците, се оказаха повече, отколкото мога да побера в една статия! Виж продължението…