Колко струва един лаптоп?

Човек се учи най-добре от грешките си, нали? Стига обаче да има достатъчно акъл. Защото ако съдим по горчивия ми опит, аз би трябвало вече да съм блеснал като финансова знаменитост. Историята, която ще разкажа накратко, продължава вече над 10 години. Чети, подигравай ми се смело, и не прави като мен.

Първата ми грешка

Годината е 2008-а. Може би си я спомняш със сватбата на Саркози, с космическата мисия на Атлантис или с вторите поред бронзови медали на Локо Сф в А група. Аз лично си я спомням с покупката на един лаптоп. Бях си харесал определен модел Тошиба (знаеш, тогава беше здрава марка), който в София го имаше наличен само в един магазин. Цената беше 2000 лв., а в уеб сайта на магазина беше отбелязано, че може да се закупи на изплащане през TBI, което изглеждаше изгодно. Отидох на място, предвкусвайки цяла вечер радостни инсталации и весело прехвърляне на данни. Продавач-консултантът обаче ме изненада. Не можело да го взема по описания в уеб страницата начин, нищо, че там така пишело. И елегантно обвини лицето, което им поддържа сайта, че не е актуализирало условията за разсроченото плащане. Та, за да взема този Тошиба на изплащане, трябвало да е през една точно определена банка. И което е по-интересното – в сделката влизало да взема една кредитна карта на въпросната банка. Поядосвах се, повъртях се, но тъпо или не (тъпо, разбира се) – приех. Просто си бях наумил да си тръгна с лаптопа. Лесно е да ехидничим на фона на жена, която не може да устои на най-обичайни обувки. Но ето ме мен в аналогична ситуация.

И така, прибрах се у дома, поддал се на каприза си, с новия лаптоп, с едно крехко чувство на доволство и с разни документи, които бях подписал, без да зачета особено.

Грешка 2

Времето си течеше, аз си внасях месечните вноски (малко над 80 лв. всяка), а Тошибата си жужеше тихо и работливо. Но и тези от банката не спели. А сложили в кредитната ми карта едни 800 лв. За мен и моите нужди. Дори не помня как разбрах, че са там, защото не ползвах картата. Но веднъж научил тази новина, се поддадох на най-лукавата характеристика на кредитните карти. Достъпността. По това време разполагах с добри доходи, но не се бях погрижил да имам буфер за спешни случаи. Изтеглих тези 800! Случаят дори не беше спешен. Нито действах импулсивно. Просто ми беше удобно, бяха под ръка. И главницата от 2000 вече беше 2800 лв. Но за да не ѝ е самотно, имаше и разни лихви, такси по обслужване, такси по поддръжка, дори такси за таксите може би. Отдавна бях вдигнал ръце да се информирам точно как и колко се оскъпява дълга ми. Но като някакво калпаво оправдание мога да кажа примерно, че може би съм имал страхотно доверие на въпросната банка.

Третата грешка, която допуснах

Мина още време. Дойде краят на 2010-а. Себастиан Фетел вече е най-младият световен шампион в историята на Формула 1, а аз още съм в мъглата на задълженията си. Мрачен ноемврийски ден влизам в клон на банката, чиято кредитна карта притежавам, ей-така, да проверя какво става с моето задължение. А след два-три дни и в друг клон. А след това – водя разговор след разговор и по телефона. Защото ме вбесява информацията, която съм получил. Виждаш ли, за малко повече от две години, главницата ми се е стопила чааак до 2750 лв. С други думи – е намаляла с около 50 лева. На фона на над 2000-те внесени от мен лева. А при още малко споделени факти по задължението ми, пяната потича наново от устата ми – те не можели да ми кажат при каква месечна вноска кога ще се стопи задължението. Понеже това не ми било погасителен план, и нито ми било потребителски кредит за еди-какъв си срок. Тук някъде взе да ми се прояснява, че за разлика от изплащането към TBI от тази банка всъщност (с моето гордо съгласие!) просто са ми връчили кредитна карта със сумата 2000 лв. на нея (цената на лаптопа), пък онези допълнителни 800 са били един вид увеличение на лимита на картата. С други думи – съвсем различна ситуация от стоков кредит. А аз щастливо съм си плащал две години най-вече такси и лихви. И ето, не можех да се отърва от тази кредитна карта, преди да съм покрил всичко по нея.

За да е още по-красива ситуацията, още няколко дни по-късно Тошибата се изсипа по едни стълби и дотам (поне хардът оживя).

Демотивирах се и започнах леко да забавям вноските. Което не беше добро решение, а беше лошо. Защото лихвите просто ставаха по-големи.

Грешка номер четири

( надявам се последната в тази незавършила история, но пък с най-дългосрочен дефект)

Скоро след това, както крачех по Евлоги Георгиев и вътрешно недоволствах от несправедливите събития, настъпили всъщност след лично мои си свободно взети решения, ми се обадиха от някакъв отдел на банката. И ми дадоха съвет по моя казус. И то какъв! Такъв, леко между нас да си остане, като на свой човек. Да спра да плащам вноски няколко месеца, поне 3-4. Независимо, че ще ми звънят да ме подсещат да платя. Така ще се отвори повод да ми се преструктурира задължението в потребителски кредит. Доверих се отново. Проявих наивност. Домързя ме да търся друг вариант. Както предпочиташ. Грешката си е грешка. Послушах съвета, без да проверя всички последствия от това.

И ето как се оказах в черния списък на банките. Но естествено го разбрах едва по-късно.

Иначе за целта, за която ми го дадоха, съветът сработи. На „цената“ да съм официално заведен като неблагонадежден платец можех да предам за унищожение кредитната карта (която така и използвах само веднъж – да изтегля онези 800 лв.). И грозното ми задължение се превърна в красив потребителски кредит. Но. Но месечната вноска не можело да бъде повече от 16 лв.!! Защото съм бил неблагонадежден. И това било единственият вариант. И хайде пак – плащане на огромни лихви и такси за срока на погасяване. Но тук вече нямах много варианти. И подписах.

След още няколко години вече можех да преструктурирам задължението отново и месечните вноски станаха по 38 лв. Йей!

Равносметката:

• платени над 4400 лв. дотук;
• погасителен план до месец май 2022 г.;
• още почти 2000 лв. да се платят;
• лоша кредитна история срещу името ми;
• неизброими количества загубено време и изхабени нерви;

За един лаптоп, който отдавна не е между живите.

Решение?

Последния път, когато влязох в офис на Банката, попитах за опцията за ново рефинансиране, така че погасяването на кредита ми да приключи до края на 2019 г. А те ми поискаха 70 лв. Такса за разглеждане на искането ми, която, разбира се, ще дължа, дори и ако отговорът е „не“. Не, мерси. Не е като да не съм им заплатил достатъчно такси.

Затова си мисля, че може би единственият ми добър ход оттук-нататък би бил да погася предварително задължението, и то накуп. Дори ще спестя пари от лихви и такси. Така си мисля. Но прав ли съм? Или?